След 17 години членство в ЕС очакванията на българите не се оправдават, смята преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" Цветомир Цветков

След 17 години членство в Европейския съюз (ЕС) очакванията на българите не се оправдават, смята гл. ас. д-р Цветомир Цветков в СУ "Св. Климент  Охридски", който представи доклад на тема "Социални и икономически ефекти от членството на България в Европейския съюз" по време на юбилейната научна конференция на тема "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи. Европейска интеграция, конвергенция и кохезия". Събитието е посветено на 75-ата годишнина от създаването на Института за икономически изследвания към БАН. 
Според Цветков влизането на страната ни в ЕС e било натоварено с очаквания да се повишат стандартът на живот и брутният вътрешен продукт (БВП), да се намали неравенството между хората с най-ниски и най-високи доходи, да се спре корупцията. 
Очакванията обаче не кореспондират с фактическите обстоятелства от членството ни в ЕС, каза той.  
По думите му икономическият растеж на България през периода 2000 - 2006 г., т.е. преди влизането ни в Съюза, е бил 5,7 на сто средно, а след това през 2007 г. се свива до 2,39 на сто. 
Това се дължи на подписаните присъединителни договори, според които България е длъжна да затвори блокове на АЕЦ "Козлодуй" и да спре да субсидира селското стопанско, което води до криза в сектора, смята Цветков. 
Той акцентира и върху това, че неравенствата в България растат, като е имало периоди, в които разликата между най-високите и най-ниските доходи е достигала до 40 на сто, а това се трансформира в риск от бедност, който пък е с повишаващ се тренд. 
Намаляването на БВП, нарастването на неравенствата, рискът от бедност водят до негативни демографски тенденции и населението започва все повече да намалява, като се променя не само по отношение на възрастта, но и по отношение на етносите, каза Цветков. По думите му надеждата на българите е била свързана и с увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, но се е оказало, че през 2007 - 2008 г. те са нараснали слабо, а след това тенденцията е да намаляват и да не оказват влияние върху БВП.
Другата голяма надежда са били еврофондовете. След влизането на България в ЕС има ръст на средствата от еврофондовете в икономиката ни, впоследствие се оказва, че само около 30-40 на сто от ресурса са усвоените средства в различните програми, посочи той.  
Отрицателно въздействие върху БВП оказва корупцията, като тя влияе и върху усвояването на еврофондовете, защото от там се отклоняват средства, добави Цветков. 
Според гл. ас. д-р  от СУ "Св. Климент Охридски" Даниел Касабов за ускоряването на инфлацията у нас съществена роля имат и външни фактори. Той представи доклад на тема "Динамика на инфлацията в България: роля на глобални и вътрешни фактори". По думите му храните имат голяма роля за инфлацията, както и енергийните продукти, защото имат тежест в потребителската кошница. 
Промишлените стоки основно са вносни и имаха съществен положителен принос за растящата инфлация, като при тях растежът на цените е обусловен от външни фактори, каза Касабов.  
Гл. ас. д-р Соня Георгиева от Икономическия институт за изследвания при БАН изнесе доклад на тема "Зеленият преход като част от мандата на централните банки при провеждането на парична политика". Тя посочи, че основно правителствата носят отговорност за справяне с измененията на климата, но има и няколко ключови цели за банките и те са свързани с управлението на проектите, свързани с климата и насочване на финансови инвестиции за проекти за намаляване на емисиите. 
Зелено централно банкиране - така са известни инициативите на банките по отношение на Зеления пакт и те включват по-ниски лихви за кредитиране на екологично чисти компании, както и стимулиране на зелени облигации, отбеляза Георгиева. 
Според нея зелената сделка изисква по-силно ангажиране на банките и подкрепа на глобалните климатични цели. 
Тя изтъкна, че проведен през 2021 г. климатичен стрес тест на Европейската централна банка сред четири милиона компании и 2000 банки е показал, че съществуват неравномерни климатични рискове, като Южна Европа е по-уязвима от пожари, а Централна и Северна - от наводнения. 
Доц. Милен Велушев от СУ "Св. Климент Охридски", който представи доклад на тема "Анализ на ефективността на пазара на труда в България в периода след присъединяване към Европейския съюз посредством кривата на Бевъридж", каза, че нараства несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на свободните работни места. Освен това се наблюдава влошаващо се качество на образованието, смята той.