Световната банка привлече рекордните 112 млрд. долара частен капитал през финансовата 2026 г.

Световната банка е привлякла рекордните 112 млрд. долара частен капитал през финансовата година, приключила през юни, спрямо 69 млрд. долара година по-рано, съобщи институцията днес. Средствата са предназначени за подкрепяни от организацията проекти и допълват предоставените от собствените ѝ ресурси 123 млрд. долара, с което общото финансиране достига 235 млрд. долара. 
Привлеченият частен капитал е над три пъти по-висок спрямо финансовата 2022 г., преди бившият главен изпълнителен директор на „Мастъркард“ (Mastercard) Аджай Банга да поеме ръководството на банката.
В интервю за Ройтерс Банга заяви, че институцията цели да увеличи привлечения частен капитал до над 200 млрд. долара в рамките на две до три години. За тази цел тя работи по стандартизирането и обединяването на кредити в инвестиционни портфейли, които да привлекат пенсионни фондове, застрахователни компании и дружества за управление на активи като „БлекРок“ (BlackRock).
„Там се намират големите парични резерви, а те не се насочват към индивидуални проекти“, посочи Банга. По думите му основателят на „БлекРок“ Лари Финк го е насърчил преди няколко години да създаде клас активи, способен да привлече повече средства от частния сектор.
Привличането на частен капитал е сред приоритетите на Банга заради значителните финансови потребности на развиващите се страни в областта на енергийния преход, образованието, здравеопазването и селското стопанство на фона на намаляващата официална помощ за развитие.
Според него правителствата, международните финансови институции и благотворителните организации не разполагат с необходимите трилиони долари, докато частният капитал търси възможности за инвестиции с добра възвръщаемост.
Обемът на управлявания институционален капитал в света надхвърля 280 трилиона долара, но исторически едва между 5 и 8 на сто от него се насочват към развиващите се икономики. Това сочат данни на Финансовия алианс от Глазгоу за нулеви нетни емисии, „Бостън консълтинг груп“ (Boston Consulting Group) и „Бритиш интернешънъл инвестмънт“ (British International Investment).
Регулаторната несигурност, политическите рискове и затрудненията, свързани с местните валути, възпират частните компании от по-мащабни инвестиции в тези страни.
След като пое поста през юни 2023 г., Банга създаде Лаборатория за инвестиции в частния сектор, в която привлече експерти, включително Финк, за разработване на решения на тези проблеми. 
Според президента на Световната банка рекордният резултат през финансовата 2026 г. е следствие от редица организационни промени. Сред тях е въвеждането на единен координатор за всяка страна вместо отделни представители на Световната банка, Международната финансова корпорация (МФК) и други институции от групата.
Банката е засилила и сътрудничеството си с институциите за развитие. Средният срок за одобряване на проекти е съкратен от година или повече до девет месеца, а при по-прости проекти – и под този срок, посочи Банга.
Страните заемополучатели също проявяват нарастващ интерес към частните инвестиции като алтернатива на външната помощ. За привличането им обаче са необходими подобрения в инфраструктурата, увеличаване на приходите и регулаторни реформи, добави той.
Около 40 на сто от кредитирането на Световната банка през миналата финансова година е било насочено към инфраструктура, а 26 на сто – към проекти, свързани с регулаторни реформи.
Привлеченият частен капитал е нараснал значително в страните с по-ниски и по-високи средни доходи, както и в Африка като цяло. За страните с ниски доходи той е останал стабилен.
Като пример Банга посочи проект на „Рио Тинто“ (Rio Tinto) за добив на литий в Северозападна Аржентина. МФК е предоставила заем от 400 млн. долара, който е помогнал за привличането на още 775 млн. долара от други кредитори. Общото финансиране чрез собствен капитал и дълг е достигнало 2,5 млрд. долара.
По думите на Банга „Рио Тинто“ е имала намерение да инвестира, но се е нуждаела от регулаторна сигурност, повече финансиране в местна валута и инвестиции в пътища и пристанища. Световната банка е съдействала за осигуряването на тези условия.
Друг пример е проект с най-голямата банка в Гватемала – „Банко Индустриал“ (Banco Industrial). Той включва заем от 100 млн. долара и втори заем, финансиран чрез облигационна емисия, привлякла над 190 международни инвеститори, сред които дружеството за управление на активи „Пимко“ (PIMCO).
Търсенето на облигациите е надхвърлило 3,6 пъти предлагания обем, а натрупаният оборот от търговията им на вторичния пазар е достигнал около 1,1 млрд. долара към миналата седмица. Според представители на Световната банка емисията е повишила международната разпознаваемост на „Банко Индустриал“ и е осигурила средства за подкрепа на създаването на работни места в Гватемала.
Вчера банката обяви, че е избрала нобеловия лауреат и професор в Чикагския университет Майкъл Креймър за свой главен икономист, припомня БТА. Той ще наследи на поста Индермит Гил, който се пенсионира през миналия месец.