Транспортната комисия прие на първо четене промените в Закона за автомобилните превози заради Пакета „Мобилност“

Комисията по транспорт и съобщения към Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2026 г.
Законопроектът беше приет с 13 гласа „за“, нито един „против“ и трима „въздържали се“.
Заместник-министърът на транспорта и съобщенията Христина Велинова представи законопроекта пред членовете на комисията. Тя посочи, че предложените промени имат за цел изпълнение на ангажиментите, произтичащи от европейското законодателство, както и прекратяване на процедурите за нарушение срещу България.
Сред основните цели на законопроекта са засилване на контрола, ограничаване на нелоялната конкуренция в автомобилния транспорт, намаляване на административната тежест за бизнеса и дигитализация на процесите.
Велинова отбеляза, че ключов фактор за спешното приемане на промените е необходимостта от прекратяване на започнатите срещу България процедури за нарушение заради несъответствие с т.нар. Пакет „Мобилност“. По думите ѝ пакетът включва два регламента и две директиви.
Заместник-министърът посочи, че Европейската комисия е предявила срещу България иск в Европейския съд заради нетранспониране в срок на директивата за командироването на водачи. По думите ѝ по делото се предвижда еднократна санкция от 481 000 евро и санкция от над 12 000 евро на ден до изпълнение на произтичащите задължения.
По отношение на другата директива също има започната процедура за нарушение, която към момента е на етап мотивирано становище.
Законопроектът въвежда необходимите правила за командироването на водачите, включително подаването на декларации чрез информационната система за вътрешния пазар, както и изискванията за представяне и съхраняване на необходимите документи при извършване на проверки.
Предвиждат се и правила относно възможността за използване на наети превозни средства, регистрирани в други държави – членки на Европейския съюз. В тази част се предлагат ограничения, които целят да гарантират реалното установяване на транспортните предприятия в България и да не се допуска заобикаляне на правилата.
Едновременно с това се засилва контролът върху нелоялната конкуренция. Особено внимание се обръща на така наречените фирми „пощенски кутии“ – дружества, които формално се регистрират в България, но реално извършват дейността си извън страната и нямат необходимото реално присъствие тук.
Целта е да се гарантира, че транспортните предприятия действително осъществяват дейността си в България, разполагат с необходимата инфраструктура, превозни средства и водачи и спазват изискванията на европейското и българското законодателство.
Същевременно се предвиждат и мерки за ограничаване на административната тежест, сред които е въвеждането на електронна товарителница.
С приемането на законопроекта ще бъдат създадени необходимите условия за по-ефективен контрол, по-справедлива конкуренция в сектора и изпълнение на ангажиментите на България към Европейския съюз. 
Изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) Димитър Димитров подчерта важността на предложения законопроект за автомобилния транспортен сектор. По думите му той не трябва да се разглежда единствено като транспониране на европейските директиви, тъй като с приемането му ще се създадат условия за прилагане на изискванията на Пакета „Мобилност“.
Той отбеляза, че законопроектът за трети път влиза в Народното събрание и подчерта значението му за българския транспортен сектор.
Димитров заяви, че представителите на сектора са били активно включени в обсъждането на предложените текстове. По думите му част от разпоредбите вече се прилагат, тъй като значителна част от българските транспортни компании работят на европейския пазар.
Той посочи, че сред текстовете са регулации, свързани с лицензирането и изискванията към превозните средства, както и други правила, които вече са познати на бизнеса.
По думите му за КАПБ е изключително важно в законопроекта да бъдат ясно регламентирани правилата за командироването.
„Важно е народните представители, които имат право между първо и второ четене да правят предложения за промени, да ги съгласуват със сектора, защото в тази материя нашите юристи и нашите колеги следят практиката във всички останали европейски държави“, посочи той.
Димитров отбеляза, че няма едно единствено решение, което да се прилага във всички европейски държави, и че е необходимо текстовете да бъдат съобразени с практиката и спецификите на сектора.
Според изпълнителния директор на КАПБ предложените текстове покриват настоящите нужди на сектора и съответстват на европейските правила, прилагани в останалите държави членки.
Изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев също изрази съгласие с текстовете в законопроекта. Той посочи, че в този си вид законопроектът е бил обсъден с браншовите организации и те подкрепят предложените разпоредби.
Народният представител Халил Летифов от ПГ на ДПС постави въпроси за ефектите от прилагането на Пакета „Мобилност“ върху българския транспортен сектор. Той отбеляза, че е интересно как законопроектът изглежда консенсусен, при положение че години наред целият бранш, заедно с транспортната комисия и министъра на транспорта, са протестирали срещу ограниченията, включително в Брюксел.
Летифов припомни значението на транспортния сектор за българската икономика и попита как се е променил броят на тежкотоварните автомобили в страната след въвеждането на ограниченията. Той постави и въпроса каква е цената за България от ограничаването на дейността на българския транспортен бизнес и от евентуалните санкции за страната. На този етап парламентарната група ще се въздържи при гласуването на текстовете, каза Летифов.
Димитър Димитров отговори, че всичко, казано от народния представител Халил Летифов за проблемите пред българския транспортен сектор, е вярно.
„Ако ме питате дали този законопроект е по-добре да го има или да го няма, най-лесно ми е да кажа – по-добре да го няма. Но никой в Европа не се интересува дали сме го приели. Случват се абсолютни гаври с нашите водачи“, каза Димитров.
Той посочи като проблем изискването за връщане на камиона на всеки осем седмици, както и това за връщане на водача на всеки четири седмици.
„Ние го подкрепяме не защото е хубав и ни харесва, а защото, ако го погледнем по-детайлно, глобите за най-големите изисквания са минимални“, заяви Димитров.