В КЕВР се проведе обществено обсъждане на десетгодишния план на ЕСО за развитие на електропреносната мрежа на България до 2034 година

Обществено обсъждане на представения от държавното дружество "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) десетгодишен "План за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2025 - 2034 година" се проведе днес в сградата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). 
Покани за участие в днешното обсъждане са изпратени до Министерството на енергетиката (МЕ), ЕСО, "Електроразпределителни мрежи Запад" (ЕРМ Запад), "Електроразпределение юг" (ЕР Юг), "Електроразпределение Север" (ЕР Север), "Електроразпределение Златни Пясъци", държавното предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Българската стопанска камара (БСК). 
Лично присъстваха представителите на ЕСО, ЕРМ Запад, ЕР Юг, а дистанционно се включиха от НЕК и ЕР Север. 
Иван Стоянов, заместник-директор на Централно диспечерско управление (ЦДУ) към ЕСО представи накратко акцентите в предлагания десетгодишен план на дружеството. 
По думите му в Плана подробно са описани финансови, икономически, технически цели, в съответствие с Европейската регулаторна рамка, с плановете на съседните държави по европейския регламент, плановете за развитие на мрежата, плановете за развитие на връзки със съседните страни във времето по години. Освен това са представени баланси, прогнози за генерация, алтернативни сценарии, максимални и минимални сценарии, както и финансово по години. Има данни за електропроводи, реконструкции от 220 на 400 киловолта, данни за проекти със съседни оператори.
"Като цяло изпълняваме амбициозна инвестиционна програма през последните години. Повечето от подстанциите преминаха на дистанционно управление, без персонал. Предстоят големи проекти със съседите, като имаме планове за трансформация на електропроводите от 220 на 400 киловолта предимно в северната част на страната, и в изпълнение на целта за увеличаване на междусистемната свързаност и капацитета, който се предлага за търговия с електрическа енергия, така че да не се възпрепятства свободното движение на електроенергия", посочи Стоянов. 
Становище изразиха представителите на електроразпределителните предприятия (ЕРП), а от НЕК заявиха, че нямат коментари относно предлагания от ЕСО десетгодишен План за развитие на електропреносната мрежа на България. 
Становищата на участниците от страна на електроразпределителните дружества бяха по частта в Плана за развитието на вътрешната енергийна мрежа и по-конкретно в него да се включат конкретните им искания за развитието на вътрешната мрежа. 
От ЕСО отговориха на свой ред, че обсъждането не е за плановете за развитие на електроразпределителните дружества, с които вече подробно са обсъдени въпросите за присъединяване по Наредба 6 (за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, бел. авт.). 
Председателстващият заседанието на КЕВР Таско Ерменков призова в края на обсъждането за "хармония" между пренос и разпределение, за да може по думите му да се постигне удовлетворение на потребителите. Той се обяви за синхронизирано развитие на вътрешните и международни ангажименти на България в областта на енергетиката. 
Присъствалият член на КЕВР Благой Голубарев се съгласи с констатацията на Ерменков и призова на свой ред за насочена съвместна дейност и към потребителя. "Много сериозно са залегнали дейности, които са свързани с международното развитие, но трябва да обърнем внимание и на вътрешния пазар", каза Голубарев. 
Оттук насетне заинтересованите страни разполагат с 14-дневен срок, в който могат да изпращат своите становища по предлагания от ЕСО план.
Таско Ерменков насрочи закрито заседание на Комисията за 27 август 2025 година. 
Освен междусистемната свързаност и развитието на електропреносната мрежа в България, акцент в предлагания десетгодишен план на ЕСО са и действията, свързани с електроенергийната сигурност на страната с оглед присъединяването на генериращи мощности от възобновяеми източници и отпадането от микса на производствени мощности на въглища във времето до 2035 година. 
"Ако проектираните вятърни електроцентрали (ВяЕЦ) и фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) са нерегулируеми, балансиращата способност (гъвкавостта) на електроенергийната сигурност (ЕЕС) ще бъде намалена. За да се гарантира достатъчно и гъвкаво развитие на производствените мощности, е необходимо да се предприемат допълнителни мерки" се посочва в Плана на ЕСО. 
Сред разглежданите възможни допълнителни решения са: да се осигури механизъм за непрекъсната работа на минимален състав от синхронни блокове; изграждане на газо-парови мощности (разгледан е вариант за работа на тези мощности с примес от 10 процента на водород, бел. авт.), като е необходима икономическа оценка, отчитайки себестойността на газа; възстановяване хидроагрегатите на ПАВЕЦ "Чаира" и изграждане на язовир "Яденица"; изграждане на нови ПАВЕЦ; изграждане на нови ядрени мощности, с възможност на блоковете за промяна на натоварването в денонощен разрез; изграждане на иновативни и пожаробезопасни системи за съхранение на енергия; изграждане на инсталации за добив на водород; участие на активни потребители като доставчици на резерв, чрез механизма на пазара на балансираща енергия.
Според прогнозите в Плана към сегашния момент се счита, че електропотреблението до 2034 г. в страната няма да надвиши 41 600 гигаватчаса (GWh). Очакваният абсолютен максимален електрически товар на България през 2034 г. е 7680 MW, а максималния товар за среден работен ден е 6800 MW. 
И в сегашния десетгодишен план се потвърждава прогнозата, че делът на енергията от ВЕИ ще надхвърли 50 процента от брутното електропотребление през 2034 г. В тази връзка от ЕСО смятат, че провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет.