Въздействието на изкуствения интелект върху икономиката на еврозоната ще зависи от скоростта и мащаба на внедряването му, заяви Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ

Въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху икономиката на еврозоната ще зависи в голяма степен от скоростта и мащаба на внедряването, от размера и състава на инвестициите, както и от способността на икономиките да се адаптират. Това е един от изводите от презентация на Филип Лейн, главен икономист на Европейската централна банка, представена по време на  „Международна конференция за взаимодействието климат–макроикономика–финанси („International Conference on the Climate-Macro-Finance Interface“) във Франкфурт, Германия.
Според Лейн, наличните данни за еврозоната към момента сочат бързо разпространение на изкуствения интелект сред фирмите и работниците, нарастващи инвестиции в цифрови технологии и засилен интерес от страна на финансовите пазари. В същото време общото въздействие на изкуствения интелект върху производителността, заетостта и инфлацията на този етап остава ограничено и несигурно.
Неговото макроикономическо въздействие ще зависи в голяма степен от скоростта и мащаба на внедряването, от размера и състава на инвестициите, както и от способността на икономиките да се адаптират, се посочва в презентацията.
Според проучванията на ЕЦБ, изкуственият интелект може да подпомогне растежа на производителността, включително чрез укрепване на аналитичните възможности в цялата икономика и подобряване на редица бизнес процеси. Най-голям ефект ще бъде постигнат, ако изкуственият интелект значително ускори темпото на иновациите, тъй като това би могло не само да повиши нивото на производителността, но и да увеличи темпа на потенциалния растеж в дългосрочен план.
Въпреки това относително по-бавната реакция на Европа в областта на инвестициите, по-неразвитите пазари на рисков капитал и зависимостта от чуждестранни нови технологии създават риск от ограничаване на мащаба и разпределението на ползите от изкуствения интелект, посочва Лейн.
Осигуряването на широк достъп до финансиране, подкрепата за разпространението сред по-малките фирми и инвестициите в умения и допълващи нематериални активи ще бъдат от ключово значение за реализиране на потенциала на изкуствения интелект, като същевременно се ограничат разходите за привеждане в съответствие.
Според презентацията, ако ползите от изкуствения интелект в областта на производителността зависят от степента на внедряване, тогава траекторията на разпространението в Европа се превръща в решаващата променлива.
Сценарий, при който европейските фирми внедряват изкуствения интелект по-бавно и неравномерно в сравнение с американските си колеги, не само би ограничил ръста на производителността в Европа в абсолютно изражение, но би могъл и да увеличи трансатлантическата разлика в производителността. Подобна разлика може да възникне и спрямо Китай, като се има предвид настоящата му интензивна дейност за внедряване на изкуствения интелект в цялата икономика.
Според презентацията, въпреки че инвестициите в цифрови технологии в еврозоната да отбелязаха значителен ръст, темпът им остана значително по-нисък от този в САЩ. Данните сочат, че инвестициите в цифрови технологии в еврозоната са нараснали значително през 2025 г., като са били с малко над 60 на сто по-високи в сравнение с 2014 г. Въпреки този силен растеж, подобен показател за Съединените щати се е удвоил през същия период, като се е ускорил значително през 2025 г. на фона на силното възстановяване на инвестициите в центрове за данни, което е довело до забележителна – и разширяваща се – разлика между еврозоната и Съединените щати в това отношение.
Последното Проучване за достъпа на предприятията до финансиране (SAFE) показва, че фирмите в еврозоната планират да увеличат инвестициите си в изкуствен интелект през следващите 12 месеца и че както малките и средни предприятия (МСП), така и големите фирми очакват да отделят средно 9 процента от общите си инвестиции за изкуствен интелект през 2026 г. Фирмите, които вече използват изкуствен интелект, планират да увеличат инвестициите си в тази област повече от тези, които не го използват, което сочи към потенциално самоусилващ се цикъл на внедряване и иновации. 
Забележително е, че се очаква МСП, които са значителни потребители на ИИ, да отделят по-голям дял от инвестициите си за ИИ в сравнение с големите фирми, което подчертава, че някои МСП са в челните редици на внедряването на ИИ, посочва главният икономист на ЕЦБ.
Тези МСП са предимно малки, принадлежат към сектора на услугите и са предимно семейни или еднолични. Според проучване на Европейската асоциация на центровете за данни обаче по-нататъшното ускоряване на инвестициите, свързани с ИИ и цифровизацията, би могло потенциално да бъде възпрепятствано от недостатъчното енергоснабдяване, недостига на квалифициран персонал и прекомерната регулация. Цифровите инвестиции в еврозоната също биха могли да бъдат по-бавни, ако ИИ не доведе до очакваното повишение на производителността и намаляване на разходите, което би довело до намаляване на прогнозите за бъдещото търсене.
Филип Лейн излага още в презентацията си, че в еврозоната дейността в областта на рисковия капитал се е увеличила, като все по-голям дял от нея се абсорбира от сектори, в които широко се използва изкуствен интелект. Въпреки това обемът на рисковия капитал в еврозоната остава ограничен в сравнение със Съединените щати. Това ограничава способността на стартиращите предприятия в еврозоната да достигнат мащаб. Често се случва, дори когато талантът и ранните етапи на научноизследователската дейност са европейски, стимулите за преместване на нови (авангардни) технологии да бъдат силни и нарастването в мащаба да се осъществи другаде. Например между 2008 и 2021 г. близо 30 на сто от „еднорозите“, първоначално основани в Европа — стартиращи предприятия, чиято стойност впоследствие надхвърли 1 млрд. щатски долара — се преместиха в чужбина, като по-голямата част от тях се преместиха в Съединените щати, отчита Лейн.
Според Лейн, оценяването на цялостното въздействие на изкуствения интелект върху заетостта на този ранен етап е особено трудно. В съответствие с най-новите проучвания, събраните досега от ЕЦБ данни също остават неокончателни.
Според проучването на потребителските очаквания приблизително 43 на сто от всички работници считат, че новите технологии ще имат положителен ефект върху тяхната производителност или възможностите за работа, други 34 на сто не очакват никакъв ефект, а 23 на сто от работниците имат отрицателни очаквания, като се опасяват от загуба на работни места или влошаване на перспективите за заетост. Налице са видими различия между демографските групи. Работниците с висше образование и по-младите работници са склонни да имат по-положителни възгледи относно ефекта на ИИ върху перспективите им за заетост.