Заради войната в Иран Световната банка очаква най-слабия световен растеж от КОВИД-пандемията насам

Световната банка понижи прогнозата си за растежа на световната икономика през 2026 г. и предупреди, че последствията от войната в Иран могат да доведат до най-слабия глобален икономически растеж от периода на пандемията от коронавирус насам.
В най-новия си икономически доклад институцията намали очакванията си за растежа на световната икономика през 2026 г. с 0,1 процентни пункта до 2,5 на сто. За сравнение, през 2025 г. глобалната икономика нарасна с 2,9 на сто. 
За България институцията сега очаква разширяване на икономиката с 2,6 на сто през тази година и 2,9 на сто през следващата. Спрямо прогнозите от януари това представлява понижения със съответно 0,3 и и 0,2 процентни пункта. 
От Световната банка посочват, че основната причина за понижението на глобалната прогноза е продължаващата енергийна криза, породена от конфликта в Близкия изток и сериозните затруднения в корабоплаването и търговията със суровини през Ормузкия проток. При изготвянето на предишните прогнози през януари подобна ескалация не е била предвидена.
Според институцията повишените цени на енергията продължават да подхранват инфлацията в световен мащаб. Очакванията са през тази година тя да достигне 4 на сто спрямо 3,3 на сто през 2025 година.
Световната банка предупреждава, че ако прекъсванията в доставките се окажат по-продължителни от очакваното, инфлацията може да се ускори до 4,4 на сто. При подобен сценарий растежът на световната икономика през настоящата година може да се забави до едва 1,3 на сто.
Институцията отбелязва, че от началото на годината насам прогнозите за растежа са били понижени за около две трети от икономиките по света. Особено тежки се очаква да бъдат последствията за по-бедните държави.
Според оценките на Световната банка до края на 2026 г. една четвърт от развиващите се икономики ще останат по-бедни в сравнение с нивата отпреди пандемията през 2019 година. При страните с ниски доходи този дял може да достигне една трета. Около половината от държавите, засегнати от конфликти и политическа нестабилност, също се очаква да разполагат с по-малко ресурси спрямо периода преди пандемията.
В отговор на кризата Световната банка вече е мобилизирала между 20 и 25 милиарда долара спешна помощ. Институцията предвижда допълнително финансиране в размер на между 50 и 60 милиарда долара за подкрепа на правителства и земеделски производители в развиващите се държави.
От банката посочват, че при продължаване на конфликта и задълбочаване на икономическите последици общият размер на подкрепата може да бъде увеличен до между 80 и 100 милиарда долара в рамките на 15 месеца.
Въпреки влошените краткосрочни перспективи Световната банка очаква известно подобрение през следващите години. През 2027 г. глобалната икономика може да нарасне с 2,8 на сто, което е над предишната прогноза от 2,7 на сто. За 2028 г. също се очаква растеж от 2,8 на сто.
Подобрението се основава на предположението, че доставките на енергия постепенно ще се нормализират, централните банки ще започнат да облекчават паричната политика, а международната търговия ще се възстановява.
Въпреки това институцията отбелязва, че перспективите остават по-слаби в сравнение със средните темпове на растеж през десетилетието преди пандемията. Междувременно Международният валутен фонд продължава да прогнозира ръст на световната икономика от 3,2 на сто през 2027 година. За еврозоната МВФ обаче понижи прогнозата си за икономическия ръст до  0,9 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 година.