Отец Стефан отбеляза, че всяко дете идва на света беззащитно и крехко, и без помощта на възрастните то не може да се справи с този свят. „Детето е много по-устойчиво като тяло, отколкото като душа. Душата му е крехка и уязвима, а травмите, получени в ранна възраст, често остават за цял живот“, каза още отец Стефан. Той подчерта, че най-важната роля за развитието на детето принадлежи на родителите, като връзката между майката и детето започва още преди раждането и не може да бъде заменена. Духовникът отбеляза, че когато родителската грижа липсва или е недостатъчна, обществото трябва да намери начин да помогне.
Според него приемната грижа е една от най-добрите форми за подкрепа на деца, останали без необходимата семейна среда. Той посочи, че когато едно дете попадне в добри и грижовни ръце, това може да промени изцяло неговия житейски път и да му даде възможност да се развие като пълноценна личност.
Отец Стефан припомни и ролята на Българската православна църква в грижата за деца в риск през годините. Той даде пример с църковни домове и социални инициативи, които са помагали на деца да намерят подкрепа и сигурност.
По думите му намаляването на броя на приемните семейства през последните години е тревожна тенденция, която изисква по-активни действия от страна на държавните институции и обществените организации.
„Грижата за децата не трябва да бъде формална, бездушна или чиновническа. Тя трябва да идва от сърцето и да компенсира там, където родителската грижа е затруднена или липсва“, допълни отец Стефан.