„На Еолийските острови, разположени на север от Сицилия, няма налични естествени водни ресурси заради ограничената им площ, вулканичния им произход и много слабата наличност на подземни води“, обяснява Марио Касара, ръководител на отдела за води и отпадъци в местната администрация.
Тези острови се снабдяват с вода чрез кораби цистерни, управлявани от италианското Министерство на отбраната. Това е услуга с много висока цена, която освен това зависи от метеорологичните условия.
На остров Стромболи, „когато времето е лошо, корабът не може да акостира“ и „ние оставаме без вода“, разказва пред АФП 66-годишният Анджело Мирабито, собственик на ресторант „Маландрино“.
През лятото напливът от посетители e допълнително предизвикателство за този архипелаг, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Макар че целогодишното население е около 15 000 души, през 2024 г. шест от седемте населени острова са регистрирали над 146 000 пристигания на туристи.
За разлика от инсталацията за обезсоляване на морската вода на Липари, чието производство на питейна вода трябва да бъде допълвано през лятото от кораби цистерни, тази на Вулкано е достатъчна, за да покрие нуждите на населението през цялата година.
„От 10 години постоянно произвеждаме 300 000 кубични метра годишно питейна вода, посочва Фабио Пупило, инженер в „Сопес“ (Sopes), компанията, която управлява инсталацията за обезсоляване на водата на Вулкано от името на регионалните власти.
Седем пъти по-евтино
Изпомпвана от около 200 метра дълбочина от другата страна на огрявания от слънцето хълм и след това транспортирана по голям тръбопровод, преминаващ през скалата, морската вода първо се филтрира, след което се вкарва под налягане, за да премине през много тънка полупропусклива мембрана, която задържа солта.
Цената на произведената на Еолийските острови питейна вода е около 2 евро за кубичен метър, като само 70 евроцента от тази сума се прехвърлят върху общините. За сравнение, водата, доставяна с кораби-цистерни, струва близо 14 евро за кубичен метър – разход, който се поема изцяло от Министерството на отбраната.
Италия се нарежда на второ място в Европа по капацитет за обезсоляване на водата след Испания, макар и доста по-назад, като осигурява 7,6 на сто от дневното производство в Европейския съюз, според данни на мозъчния тръст „Дъ Юръпиън хаус- Амброзети“ (The European House – Ambrosetti).
Към момента страната произвежда малко над 657 000 кубични метра обезсолена вода дневно благодарение на 341 действащи инсталации, повечето от които са с малък капацитет.
Въпреки това на Стромболи, както и на съседните острови Аликуди, Филикуди и Панарея, проектът за изграждане на четири нови завода за обезлесяване, предложен от община Липари, към която те принадлежат, далеч не среща всеобщо одобрение.
Екологични организации и местни жители критикуват по-специално липсата на достатъчно данни за въздействието на тези съоръжения върху околната среда в архипелаг с крехки екосистеми.
Алтернативни решения
„Използването на инсталации за обезсоляване в случая на малки острови е напълно подходящо решение, особено предвид различните водни кризи, породени от глобалната климатична криза“, заявява пред АФП Джузепе Амато, отговарящ за водните ресурси в Сицилия към неправителствената организация „Легамбиенте“ (Legambiente).
Въпреки това „трябва да разберем как да ги използваме“, допълва той. „Ако построя инсталация за обезсоляване на Филикуди, трябва добре да преценя дали да я проектирам за 250-те души, които обичайно живеят там или, вземайки предвид максималния брой туристи, които островът може да приеме през активния сезон.
Трябва също да се мисли„за саламурата, която се изхвърля в морето или за въздействието ѝ върху ливадите от посидония (вид морска трева, която е от изключително значение за екосистемата на Средиземно море и крайбрежието на Сицилия.-бел.ред)“, предупреждава той.
В писмо, изпратено на 30 юни до община Липари и сицилианската регионална администрация, екологичната фондация „Маревиво“ (Marevivo) поиска спиране на процедурата по разрешаване на новите инсталации за обезсоляване.
Фондацията смята, че трябва да бъдат разгледани и алтернативни и допълващи решения като „намаляване на загубите по водопреносната мрежа“, „събиране и повторно използване на отпадъчни води“, „събиране на дъждовна вода“ или „по-добро управление на туристическото търсене“.
Според Амато трябва да се обърне внимание и на по-отговорното използване на водата.
„Тук имаме цистерни, не е като в града, където отваряш чешмата и имаш течаща вода“, отбелязва 66-годишният Еудженио Водини, който организира разходки с лодка. Според него „местните жители знаят как да я управляват, за разлика от туристите“.
„Това е изключително ценен ресурс, почти като златото. Защото без вода какво правиш?“, заключава той.