Приемната грижа дава ново начало на децата в риск, каза израсналият в приемно семейство 19-годишен Мирослав

Преди 11 години Мирослав постъпва в приемно семейство в Русе, без да знае български език. Тази година той завършва Професионалната гимназия по икономика и управление в града. На абитуриентския си бал е изпратен не от биологичната си майка, а от приемния си родител Иванка Чолакова, която се грижи за него от 11 години. За БТА Мирослав разказа, че като дете е живял първо в Италия, а когато е седемгодишен заедно с биологичната си майка се преместили във Великобритания. "И там, в Англия, аз и майка ми попаднахме на улицата. Нея я настаниха в болница, а мен - в приемно семейство. По-късно леля ми и чичо ми разбраха и ме доведоха обратно в България, за да постъпя тук в приемно семейство. След като дойдох в България, ме срещнаха с Иванка още на първия ден и така се запознахме с нея", разказва Мирослав. 
Иванка Чолакова обясни, че момчето било на девет години, когато поела грижите за него. "Беше много трудно, защото не знаеше български. Започна в първи клас на 9 години. Научи българския език. След това приравни втори и трети клас и продължи нататък по пътя си. В началото не можеше дори да срича. За да разбере нещо, му се обясняваше на английски. Беше много усамотен. Не контактуваше с хора. Криеше се, стоеше сам в стаята. Беше много трудно да се превърне в отворен човек, да може да комуникира. И в училище не знаеше как да се държи", разказа Чолакова. 
Мирослав разказа, че през първите дни в новото си приемно семейство много се е притеснявал какви ще са взаимоотношенията му с Иванка. "Беше ме страх как ще комуникираме и какви ще са ни взаимоотношенията, защото все пак не ми е истински родител. Но след това разбрах, че няма нищо страшно. Тя се държеше много мило с мен и продължава да е същият лъчезарен човек в живота ми. Голяма подкрепа получих от нея и съм много радостен, защото, ако не беше тя, нямаше да съм човекът, който съм сега. Сега се отворих повече за хората. По-социален съм. Обичам да помагам и съм всъщност прекрасен човек, който е изграден от всичко, на което Иванка ме е научила - на дисциплина, на хигиена, която първоначално нямах, но и това се гради, и на всичко, всичко останало. Дала си е всичките знания, които е имала, и аз съм ги попил като гъба", каза Мирослав. 
Младежът се усмихва, като си спомня колко бързо е трябвало да научи таблицата за умножение, когато е бил 10-годишен. "Возихме се в колата и Иванка ми задаваше въпроси, докато шофира към село, а аз трябваше да отговарям. Тя ми купуваше и детски книжки, за да науча бързо азбуката. И бързо се научих да чета с нейна помощ. А сега съм много добре с българския език и литературата, но не мога да кажа, че са ми любими предмети. Любим ми е английският език, защото съм бил в Англия. Оттам дойде тази страст към него и в момента го владея много добре", обясни Мирослав. Казва, че ще учи "Софтуерно инженерство" в Русенския университет. Мечтата му е да бъде компютърен програмист и да си харесва работата. 
"Най-тежкият момент беше, когато бях отделен от семейството си и останах сам в Англия. Изведнъж се озовах в дневната на едно семейство и не познавах никого. И ме обзе голяма паника, защото не виждах и мама. Мисля, че този момент вече съм го преживял. Не се сещам често за него", обясни младежът. 
Мирослав сподели, че има и много щастливи моменти в живота. "Постоянно съм щастлив с Иванка. Може би най-щастливият момент за мен беше, когато се запознаха официално с биологичната ми майка. Тя дойде на един мой рожден ден в България. И тогава двете се запознаха. Видях ги заедно и всъщност се зарадвах много, че ще имат някаква връзка. Всяка седмица се чуваме с биологичната ми майка. Поддържам връзка и с мъжа ѝ", каза още младежът.
Иванка Чолакова, за която Мирослав е първо приемно дете, посочи, че това е голяма отговорност. Нужно е да се отделя много внимание, да се дава много любов, за да израсне като всички други деца, добави тя. "За мен приемната грижа е да се помогне на тези деца да се приспособят, да бъдат самостоятелни и независими. Много е важно да се изградят като личности, да вярват в себе си и да знаят, че с нищо не са по-различни от всяко друго дете. Техният старт трябва да е еднакъв. Например Мирослав, който дойде при мен много затворен, ако продължаваше да живее по този начин, щеше да е аутсайдер, а сега се разви прекрасно", обясни Иванка Чолакова. 
По думите ѝ децата не трябва да се оставят, защото те не са виновни за ситуацията, в която са попаднали. Нужно е да има повече приемни родители в България и няма нищо страшно в отглеждането на едно дете, коментира още Чолакова. "Всеки трябва да има шанс в живота. И ще продължа да бъда приемен родител. Сега Мирослав следва да излезе от дома ми, тъй като ще навърши 20 години. Този резултат с него ми дава криле да продължа да се занимавам с това. От Мирослав научих никога да не се отказвам и че всичко е възможно", заяви Иванка Чолакова. 
Мирослав допълни, че децата, които постъпват в приемно семейство, не трябва да се притесняват, защото там ще се грижат толкова добре за тях, колкото би се грижил всеки друг родител. "А на институциите, ангажирани с приемната грижа, искам да кажа едно голямо благодаря. Ако не бяха те, нямаше да се запозная с Иванка. Да продължават в същия дух, защото има много деца като мен и трябва да има и толкова приемни родители. Приемната грижа е много важна", каза Мирослав.
Той допълни, че е мислил много и един ден, ако има възможност, също би станал приемен родител.