Читалището в разградското село Топчии успя да затвърди своята роля на духовен и културен център, каза Милена Дончева

Читалището в разградското село Топчии успя да затвърди своята роля като духовен и културен център на местната общност. Вече 130 години Народно читалище „Просвета 1895 г.“ продължава да е огнището, което поддържа жива жаравата на културните традиции, капанския дух и българщината, каза в интервю за БТА зам.-председателят на настоятелството Милена Дончева.
Културната институция в разградското село днес чества 130-годишнината от основаването си, като събитието ще бъде отбелязано с празнична програма. Честването ще започне с демонстрации на Национален съюз „Единение" от София в залата на читалището. Жителите и гостите ще имат възможност да разгледат и изложба с униформи и хладно оръжие от Българското Възраждане и национално освобождение. Ще има изложение и работилници на майстори на художествени занаяти. Още една изложба по повод празника ще бъде експонирана в читалището. Тя ще е под наслов „От златните ръце на баба“. Празничен концерт ще изнесат читалищните самодейни състави, а специален поздрав ще поднесе гост-изпълнителят Петър Кирилов, посочи Дончева.
Народно читалище „Просвета - 1895 г.“ е културно-просветното средище с дългогодишни традиции 
Народно читалище „Просвета - 1895 г.“ е културно-просветното средище на село Топчии с дългогодишни традиции в съхраняването и разпространението на българският дух, култура и народно творчество. То е основано на 21 януари 1895 г. по инициатива на 18 местни учители и по-будни селяни. За пръв негов председател е избран свещеник Симеон Петров, разказа Дончева. Първоначално основателите нарекли читалището „Борис“ на името на родилия се царски престолонаследник. През 1946 г. то е сменено на Народно читалище „Просвета“. С направените промени в Закона за народните читалища от 2009 г. към името е добавена и годината на създаването на културната институция.
Дончева отбеляза, че подем в читалищната дейност настъпва през 50-те и 60-те години на миналия век. Особено се откроява дейността на смесения четиригласен хор с ръководител Маргарита Девнелийска, наброяващ към 120 човека, чийто репертоар е подбран от местното песенно творчество. През годините към читалището са функционирали школа за народни инструменти, кръжок по фотолюбителство, театрална и танцова група, кръжоци по художествено слово и етнография. Новата сграда е открита тържествено на 6 ноември 1970 година по случай 75-годишния юбилей на читалището. 
Милена Дончева посочи, че в днешно време се разгръща богата художествена самодейност от ученици, младежи и възрастни за съхраняване и популяризиране на капанското певческо и танцово наследство в селото, в региона и в страната. По думите й в последните години Групата за автентичен капански фолклор с ръководител Марийка Илиева е успяла да върне старата слава на културната институция. Десетки са участията на самодейците в национални събори на народното творчество и спечелените призове.
Автентични капански хора на множество фестивали в България представят и танцьорите от танцовата формация „Топчийски искри“ с ръководител Милена Дончева. За оценките на журито и публиката говорят дипломите, грамотите, плакетите и медалите. Към читалището е сформирана и детска танцова формация „Искрици“, която от няколко години също се представя успешно на сцените в региона. С желание децата присъстват на репетициите и навлизат в тайните на българския танцов фолклор, каза Дончева, която е и ръководител на формацията. Тя добави, че читалището има и богат библиотечен фонд с 10 000 тома художествена, енциклопедична и детска литература. 
Гордост за читалището и селото е Етнографският комплекс в Топчии
Гордост за читалището и селото е Етнографският комплекс в Топчии, който е съхранил паметта за капанските традиции и бит, разказа още Милена Дончева. Той е открит на 28 ноември 1981 година под научното ръководство на професора етнограф от Българската академия на науките Иван Коев, който е родом от Топчии. Музеят се поддържа и стопанисва от читалището. Комплексът се състои от две къщи с обособени занаятчийски работилници в приземни избени помещения, навес с инструменти и пособия за земеделски дейности, хамбар, три кладенеца, двор и градина. Експозицията в комплекса е създадена, за да съхрани традициите, бита и културата на капанците, да покаже богатството на материалната и духовна култура на капанския етнос, основния поминък на местното население и развитието на занаятите дърводелство, сарачество и ковачество.
Дончева обясни, че капанската занаятчийска работилница, която е приемник на кръжока по етнография, продължава дейността си с изработване на сувенири, тъкани, пана, капански торбички, бижута от мъниста и литурчени китки за различни празници и благотворителни базари. Ръководената от Катя Лапатова работилница привлича и обучава деца и възрастни хора. Етнографският комплекс е и място за провеждане на занятия и фестивали по проекти към Национален фонд „Култура“, които читалището изпълнява. „Гордеем се с трите проекта, чиято реализация е поредна стъпка на читалищното ръководство, насочена към опазване и поддържане на капанския бит и култура. Това са „Капанското наследство на село Топчии – живо и днес“, „Свят от тъкани и багри - възстановяване на капанската тъкаческа традиция“ и „От златните ръце на баба - школа за местни художествени занаяти от село Топчии““, посочи Дончева. Тя подчерта, че в рамките на последния проект в продължение на една година са обучени над сто деца и възрастни на позабравени занаяти.
Българското читалище е една уникална културна институция, но изправена днес пред редица предизвикателства 
Българското читалище е една уникална културна институция, но днес е изправена пред редица предизвикателства, каза Милена Дончева. Като основен проблем тя открои недостатъчното държавно и общинско финансиране, трудностите в привличането на допълнителни средства чрез проекти, дарители или спонсори. Ограничените бюджети, които често стигат само за поддръжка на сгради, а не за реална културна дейност и амортизираната материална база също възпрепятстват дейността на читалищата, смята Дончева.
„Много културни институции са в стари сгради, нуждаещи се от ремонт. Липсата на модерно оборудване (мултимедия, техника, инструменти, библиотечни системи), намаляващият интерес и посещаемост, липсата на млади и подготвени кадри, недостатъчните стимули за културните дейци са също в списъка, свързан с работата и проблемите на читалищата“, казва читалищният експерт.
По думите й обаче, въпреки всичко това читалището си остава важен център за съхраняване на традициите, местната култура и общностния дух. „Когато има активни хора, готови да въвеждат нови идеи, читалището може да бъде живо, модерно и полезно. Такова е и НЧ „Просвета - 1895 г.“ в Топчии, което успя да затвърди своята роля като духовен и културен център на местната общност“, отбеляза Дончева.
От името на читалищното настоятелство тя изказа благодарност към Община Разград и кметство в Топчии, към дарителите и приятелите на читалището за подкрепата, която оказват през годините. На самодейците и всички, които се занимават с читалищно дело, Милена Дончева пожела здраве, вяра и вдъхновение, за да бъде читалището винаги огнище на просвета, култура и български дух.