Японският писател Харуки Мураками беше удостоен с награда за цялостен принос в Манхатън

Писателят Харуки Мураками, жител на Токио и сред редовните кандидат за Нобелова награда за литература, получи две отличия в Манхатън за дългата си кариера като разказвач, преводач, критик и есеист, предаде Асошиейтед прес.
Преди дни Центърът за художествена литература (Center for Fiction) удостои Мураками с наградата си за цялостни постижения в областта на литературата, която преди това са получавали и нобеловите лауреати Тони Морисън и Казуо Ишигуро.
След това Японското общество в Манхатън беше съорганизатор на празничен джаз концерт в сградата на кметството, наречен Murakami Mixtape. Тогава писателят получи годишната награда за „светли личности, сближили САЩ и Япония“. Сред отличените с приза през годините са Йоко Оно и Каролайн Кенеди.
Почитателите на Мураками го познават най-вече с романи като „Кафка на плажа“ и „Хроника на птицата с пружина“, както и с темите за идентичността, изолацията и паметта, които писателят изследва. Известни са обаче и нелитературните страсти на Мураками, които включват както бира и бейзбол, така и бягане и джаз, отбелязва Асошиейтед прес.
Събитието Mixtape Murakami беше разпродадено и представляваше двуезична вечер, посветена на музиката, литературни четения и размисли, рамкирана от встъпителните и заключителните думи на писателя. Водещи бяха награждаваният джаз пианист Джейсън Моран, преводачът и издател Мотоюки Шибата и писателят и учен Роланд Нозому Келтс. Вечерта беше забавна и за обикновените почитатели на Харуки Мураками – литературните събития не винаги включват импровизиран бар на сцената, допълва Асошиейтед прес.
Любовта на Мураками към джаза започва още в тийнейджърските му години, през 1963 г., когато Арт Блейки и групата Jazz Messengers са на турне в Япония. На събитието в кметството на Ню Йорк Моран доведе последния оцелял член на групата - 88-годишния басист Реджи Уъркман, който се присъедини към останалите музиканти за изпълнението на парчето Ugetsu (заглавната песен от концертен албум на Блейки), което завърши със забележително соло.
„Съществува ли наистина Ню Йорк?“, чудеше се Мураками. „Не вярвам на сто процента в съществуването на града, а само на деветдесет и девет процента, бих казал. С други думи, ако някой дойде при мен и ми каже: „Знаете ли, всъщност няма такова нещо като Ню Йорк“, нямаше да се изненадам толкова.“