Изложба за българските революционери и книжовници бе открита в Народното събрание

Изложбата „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание", изработена от млади учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към Българската академия на науките (БАН), бе открита днес в Мраморното фоайе на Народното събрание.
На церемонията присъстваха председателят на Народното събрание Михаела Доцова; председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева; чл.-кор. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН; доц. д-р Михаил Груев, председател на държавна агенция „Архиви“, както и народни представители от 52-ото Народно събрание. 
Председателят на Народното събрание Михаела Доцова изрази благодарност към БАН за избора на парламента за домакин на изложбата. „Ако го нямаше Априлското въстание, нямаше да има български парламент", каза тя, като подчерта, че свободата не е получена даром и трябва да се отстоява всеки ден.
„Революцията винаги започва със словото. Преди пушките са били книгите, преди барикадите - училищата, читалищата и печатното слово, преди саможертвата, духовното пробуждане", каза на откриването председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева.
Основният организатор на изложбата - гл. ас. д-р Светлозара Лесева, подчерта, че идеята е не просто да се говори за Априлското въстание, а да се разкрият образите на личностите зад него чрез техните собствени думи. „Осъзнаването, че националноосвободителното движение и свободата са лична отговорност и въпрос на осъзната лична кауза, която кулминира в личната саможертва", каза тя. 
Д-р Владимир Ангелов от Института за исторически изследвания към БАН подчерта дълбоката връзка между просветното дело и революционната борба. Една революция започва далеч преди първия изстрел - тя започва в училището, в книгата, в библиотеките и в книжовните дружества, каза той.
Изложбата е част от инициативите на БАН във връзка с честванията на 150-годишнината от Априлското въстание. Тя включва 15 табла с автентични думи на революционери и книжовници, участвали в подготовката и провеждането на въстанието, сред които Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Бачо Киро и поп Харитон. Специално място е отделено на тримата братя Дринови – революционерите Найден и Пейо и книжовника Марин Дринов. Изложбата ще остане експонирана в Мраморното фоайе на Народното събрание до края на юли.