Казанлък може да доразвие потенциала си като един от центровете на културния туризъм в страната, каза археологът проф. Николай Овчаров

Казанлъшката долина може да доразвие потенциала си като един от центровете на културния туризъм в страната ни. Това каза за БТА археологът проф. Николай Овчаров, който беше специален гост и лектор в семинара „Траки, вино и култура“, състоял се днес в новопостроения комплекс „Долината на тракийските царе“ край Казанлък. Според него освен маслодайната роза, с която регионът е известен по целия свят и изключително богатото наследство на древните траки, регионът има и богато средновековно минало, по което предстои да се правят нови разкрития. 
Проф. Овчаров напомни, че днешният форум е посветен на дългогодишния уредник на местния Исторически музей „Искра“ Красимира Стефанова. „С нея бяхме замислили много неща, тя беше средновековен археолог, какъвто съм и аз и искахме заедно да продължим работата по разкопките около късноантична и средновековна крепост Крън, за която се предполага, че може би е един от центровете на голямата средновековна област Крън. Не успяхме да го направим, но сега, благодарение на Община Казанлък, вероятно ще започнем под някаква форма още тази година, ще продължим делото на Красимира Стефанова по разкопките на този важен средновековен център“, обясни той. И допълни, че това е една от най-големите и важни области на Второто българско царство. Според него в обозримо бъдеще в туристическите дестинации може да се включи и паметникът на връх „Бузлуджа“, към който има огромен интерес, но това е донякъде спорен въпрос, който ще се реши преди всичко от жителите на общината. 
Проф. Овчаров посочи, че присъства на форума от една страна като човек, който е ангажиран пряко с работата на комплекса като един от неговите създатели и като експерт на Община Казанлък по отношение на развитие на културния туризъм, а от друга - като археолог, който има известно отношение по въпросите на култа към виното в миналото. Темата на неговия доклад в семинара е „Траките и виното според археологическите данни“. По думите му виното има своите традиции в българската история и култура.
„Моят доклад засяга началото на култа към виното в Източните Родопи, много преди да се появи Одриската държава, чийто център се намираме в момента. Става дума за края на бронзовата и началото на желязната епоха преди около три хиляди и 500 години, когато на Перперикон, а и на други места в Източните Родопи, се създават цяла серия от светилища до голяма степен, свързани с култа към виното“, обясни той. И посочи, че неслучайно именно там е светилището на древния Загрей от най-древния период на траките.
„На Перперикон се намира големият олтар на Дионис, който разкрихме преди около 20 години и който е свързан с жертвоприношенията, изливането на вино и паленето на огън, по който са ставали гаданията – олтар, на който, ако вярваме на римските автори, са ходили хора като Александър Велики и като физическия баща на първия римски император Октавиан Август Гай Октавий. Така че всъщност оттам започва култът към виното, за което пише и Омир в неговите „Одисея“ и „Илиада“, обясни проф. Овчаров. Той напомни, че в Източните Родопи е и пещерата утроба на Великата Богиня-майка. „Там са се правили така наречените вакханалии, в които е имало много вино, имало е и секс, разбира се, защото, в края на краищата, за древните траки той е бил култ към плодородието“, посочи археологът. Той допълни, че култът към виното и към плодородието са неразривно свързани.
Според него култът към виното има огромно значение, той продължава и в по-късните епохи, а в района на Перперикон това се вижда много добре. „Особено през последните години разкриваме цял комплекс храмове от римския период, от периода 3-ти – 4-ти век, за които се оказва, че всъщност са изградени около древния олтар на Дионис, на виното и в някакъв смисъл продължават култовете и в римския период“, посочи проф. Овчаров. Естествено, накрая стигаме и до християнството, с огромната базилика, направена през 5-ти век само на няколко метра, допълни той. Археологът отбеляза също, че в това отношение се наблюдава една пълна приемственост още от праисторическата епоха до края на 14 век, когато Перперикон престава да съществува. „Виното има своите традиции в нашата култура – в най-добрия смисъл на думата, не в смисъла на опиянение. Макар че Херодот говори и за злоупотребата с вино в онези времена, но то е било закономерно в голяма степен, защото по този начин се изпадало в транса, необходим за да се достигне до съединението с боговете“, отбеляза проф. Овчаров. 
Археологът допълни, че посвещава днешния си доклад на Красимира Стефанова. „Много се радвам, че именно това е първата научна конференция, която се провежда в археокомплекса „Долината на тракийските царе“, тъй като една от целите, които имахме като го създавахме, беше развитието на научната дейност и подкрепата на изследванията на траките“, каза още той.