Според Куршумова признанието би било заслужено заради уникалността на Котленската килимарска школа, която се развива самостоятелно и съхранява традиции, различни от всички останали килимарски центрове в България.
По думите ѝ котленските килими са тъкани на вертикален стан по характерната техника „на прием“ с дебела вълна, което ги отличава от останалите двулицеви български килими. Само в тази школа при тъкането е използвана и козина, а изделията се отличават със специфична цветова гама, получавана чрез багрене с билки по местни рецепти.
„Няма два еднакви старокотленски килима“, посочи Куршумова. Според нея всяка тъкачка е създавала свои композиции, за да бъдат разпознаваеми творбите ѝ. Именно това е причината в старокотленската школа да бъдат установени над 420 различни мотива, а само през XIX век да са използвани 11 основни модела с десетки разновидности.
Изследователката отбеляза още, че до наши дни са достигнали повече от 130 датирани котленски килима – рядкост за този вид народно творчество. Причината е, че повечето са били предназначени за домашна употреба или за чеиз, а не за търговия.
По думите ѝ котленският килим е не само художествено произведение, но и своеобразен документ за бита, традициите и празничната култура на българина. Част от моделите са свързани с конкретни обичаи и семейни събития, а разнообразието им свидетелства за богатото въображение и майсторство на местните тъкачки.
Куршумова смята, че традицията все още е жива, но има нужда от целенасочена подкрепа. Дългогодишни тъкачки продължават да работят в домовете си, а в Котел все още функционира килимарска работилница. Млади хора също усвояват занаята в специалността „Художествен текстил“ към Националната художествена гимназия в Сливен, където се обучават да тъкат на вертикален стан.
„Важно е хората да осъзнаят, че котленската килимарска школа е богатство, което трябва да бъде съхранено“, каза още тя. Според нея международното признание би допринесло не само за опазването на занаята, но и за развитието на културния туризъм в региона.
Дора Куршумова е автор на задълбочени изследвания върху котленската килимарска школа. Сред тях са книгите „Чудните килими от Котленско“, „Котленските килими – по-силни от времето“, „Пътуване във времето с килими столетници“, „Датираните котленски килими – знаци по пътя на тъканите“, „Истории, втъкани в котленски килими“ и „Наръчник за датиране на старокотленски килими“. Под печат е и новото ѝ издание „Килимарство за начинаещи“, посветено на техниките на тъкане и възможностите за съхраняването им.
Куршумова е куратор на редица изложби, участва като експерт във фестивали, посветени на килимарството, и е сред хората, работили по документалния филм на БНТ „Котленският килим – святост и радост в делника“, представил традицията пред публика в България и Европа.
Тазгодишното издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим ще започне на 31 юли в Котел и ще събере майстори, занаятчии, фолклорни изпълнители и почитатели на традиционното тъкачество от страната и чужбина.
За десета поредна година то ще събере представители на българския, турския, каракачанския и ромския етнос в традиционните „Села на етносите“, където ще бъдат представени автентични носии, обичаи, ритуали и характерни ястия. Тази година в програмата ще бъдат включени и две нови тематични пространства – Хърватско-словенско село, представено от Хърватското културно дружество „Помурие“ от гр. Лендава, Словения, и Хърватско-българското културно сдружение „Степан Юринич“ от София, както и Рибарско село, организирано от Местната инициативна рибарска група „Котел, Сливен, Нова Загора и Твърдица“.
Посетителите ще могат да разгледат занаятчийски базар, демонстрации на тъкане и естествено багрене на вълна, фотоизложбите „Спомени от Котел“ и „Котленските килимарки“, както и изложба на котленски носии, пафти, накити и просфорни печати. Талисманът на форума – куклата „Котленчето“ – ще посреща гостите за четвърта поредна година, а за най-малките ще бъдат обособени три тематични детски пространства.