Кукувиците са доказателство за коеволюция в природата, установи австралийско проучване


Австралийско изследване на кукувици откри доказателства за коеволюция, която е движеща сила за създаването на биоразнообразие на Земята, съобщава Синхуа.
В биологията коеволюция възниква, когато два или повече вида влияят реципрочно на еволюцията един на друг чрез естествен подбор и това води до образуване на нов вид.
В публикувано в петък проучване изследователи от Австралийския национален университет (АНУ), привеждат редки доказателства за коеволюция, като анализират еволюционната връзка между кукувици и птиците, в чиито гнезда кукувиците снасят яйцата си.
Коеволюцията отдавна се смята за възможно обяснение на причините за съществуването на толкова много видове на Земята, но доказателствата за тази теория засега са оскъдни.
Наоми Лангмор, научен ръководител на новото изследване, заяви, че кукувиците са идеален обект за изследване на коеволюцията. Те снасят яйцата си в гнездата на други птици, наречени гостоприемници. След като се излюпят, пиленцата на кукувицата растат по-бързо от пиленцата на вида-гостоприемник и обикновено изтласкват яйцата или пиленцата на гостоприемника от гнездото.
В отговор на това обаче гостоприемниците са се научили да разпознават и изхвърлят яйцата на кукувиците от гнездата си.
„Само кукувиците, които най-много приличат на пиленцата на гостоприемника, имат шанс да не бъдат открити, така че в продължение на много поколения пиленцата на кукувиците са се развили така, че да имитират пиленцата на гостоприемника“, обяснява Лангмор в съобщението за медиите.
Изследването установило, че когато един вид кукувица използва няколко различни гостоприемника, той се разклонява генетично в няколко различни вида - всеки от които имитира пиленцата на съответния си гостоприемник. Това води до еволюционна надпревара между защитните механизми на гостоприемника и контраприспособленията на кукувицата.
„Това откритие е значимо за еволюционната биология, тъй като показва, че коеволюцията между взаимодействащи си видове увеличава биоразнообразието, като стимулира видообразуването“, казва Клер Холили, съавтор в изследването. Учени от Университета в Мелбърн и Университета в Кеймбридж също са допринесли за проучването.

София

Международни експерти обсъдиха иновативни комуникационни подходи за представяне на дисонантното наследство

Международни експерти обсъдиха иновативни комуникационни подходи за представяне на дисонантното наследство по време на днешния отворен форум на тема „Дигитализация...

Петрич

С четири тематични кръга и участие на 15 училища в Петрич започва двудневният общински исторически турнир „Изборът на свободата“

С участието на всички 15 училища в община Петрич започна двудневният общински исторически турнир „Изборът на свободата“, посветен на 150-годишнината...

София

Разработихме нов вид цимент от отпадъци, който може да бъде въглеродно отрицателен, заяви доц. д-р Александър Николов

Новият вид цимент, който разработихме, има потенциал да поглъща повече въглероден диоксид, отколкото се отделя при производството му, което го...

София

W.A.S.P. идва на 9 декември в София

Групата W.A.S.P. идва на 9 декември в София, в „Интер експо център“, информират организаторите от BGTSC. По думите им една...

София

Изложба на архитект Александър Дубовик

Съюзът на архитектите в България и Галерия „Алма Матер“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) на Софийския...

София

Писателят Димитър Петров Регин изследва обичта като висша форма на смисъл в „Една хромозома в повече“

Писателят Димитър Петров Регин изследва обичта като висша форма на смисъл в новата си книга „Една хромозома в повече“, съобщиха...