Пенчо Славейков е поет, който надскача провинциалното и достига до универсалното, каза д-р Любомир Трифонов

Пенчо Славейков е поет, който надскача провинциалното, за да достигне до универсални идеи и измерения, каза психиатърът д-р Любомир Трифонов по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Габрово, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Инициативата е под надслов „Пенчо Славейков днес“ и се организира от Българската телеграфна агенция.
Модератор на срещата е поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов. В дискусията също така участваха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, историкът Даниела Цонева, Венета Козарева и кметът на Трявна Денчо Минев.
В изказването си д-р Трифонов коментира ролята на Пенчо Славейков за популяризирането на идеите на Фридрих Ницше в България. Психиатърът посочи, че често срещаното определение, че поетът е „ницшеанец“, трябва да бъде разглеждано внимателно.
„Това е едно клише, в училище също се казва – той е ницшеанец. Някои от идеите не са точно на Ницше, а са на Щирнер или на други автори от това време, които са мислили в сходна посока – силният човек, свръхчовека и т.н.“, каза д-р Трифонов.
По думите му връзката между Пенчо Славейков и Ницше е значима най-вече заради превода на едно от най-известните произведения на философа. „Пенчо е буквално свързан първо с превод, много значим превод на най-крупното съчинение на Ницше – „Тъй рече Заратустра“. И второ, самият той има поеми за смъртта на свръхчовека, които не се изучават в училище“, посочи психиатърът.
Според него Ницше трябва задължително да бъде споменаван, когато се говори за Пенчо Славейков. „На второто издание на „Тъй рече Заратустра“ пише: превод от Мария Белчева, редакция на Пенчо Славейков. Всички знаем, че голяма част от текстовете са от него – превод, не само редакция“, каза той.
Д-р Трифонов цитира израз от „Тъй рече Заратустра“, който според него показва близостта между идеите на Ницше и самосъзнанието на Пенчо Славейков: „Моят съвременник е времето“. По думите му това показва, че и Пенчо Славейков е живял с мисълта, че ще остане във времето.
„И той наистина е успял. Не случайно сме се събрали тук 160 години след рождението. Но само с такива цели човек може да стигне до Нобела“, каза д-р Трифонов. Той подчерта, че Пенчо Славейков е достигнал ниво, което го поставя сред големите европейски автори. Според него разговорът за поета трябва да бъде свързан и с други носители на Нобелова награда за литература.
Д-р Трифонов припомни думите на Йосиф Бродски, че „добрата поезия имитира живота“, и посочи, че Пенчо Славейков в най-добрите си стихотворения действително постига това.
Ученият посочи стихотворението „Луд гидия“, което според него може да бъде разглеждано във връзка с идеите на Макс Вебер за т.нар. кадийска юстиция. Според д-р Любомир Трифонов „Луд гидия“ е много по-подходящ пример за описанието на това, което Макс Вебер нарича кадийска юстиция. По думите на психиатъра това е предмодерен начин за правораздаване, при който липсват институционални процедури и възможност за обжалване. Той посочи като пример стиха „криво седи, право съди“, който според него показва несъобразяване със законите на държавата. „Тези модели, за голямо съжаление, можем да ги видим и в нашата действителност“, каза д-р Трифонов.
Той подчерта, че Пенчо Славейков е бил човек с много добри прогностични усещания и че в творчеството му могат да бъдат открити предчувствия за бъдещи исторически събития. „Той не е толкова мрачен. Пенчо Славейков всъщност умира на 49 години, но тогава започва поредица от неудачни войни и национални катастрофи. Той по някакъв начин успява да ги предвиди, да ги съчетае в творчеството си“, каза д-р Трифонов.
Той цитира Езра Паунд, според когото „поетите са антените на едно общество“, и посочи, че Пенчо Славейков е именно такъв поет – човек, който усеща процесите в обществото и времето.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се провежда във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща разговор, посветена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. В рамките на инициативата такива разговори се състояха още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали и Пазарджик.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и специално написани текстове от по 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина от рождението на поета.