Проектът „Изплуване“ в Казанлък разглежда нюансите на социални проблеми, които често остават незабелязани, каза за БТА кураторът д-р Мария Василева


Проектът „Изплуване“ в Казанлък представя нюансите на проблеми, които често подминаваме, а общото между артистите, чиито творби са показани в него, е тяхното мислене и социална ангажираност. Това каза в интервю за БТА кураторът д-р Мария Василева. Творбите са на близо 20 български автори и са експонирани на няколко различни локации в града, като „Изплуване“ е третата изложба от мащабния проект на местната Художествена галерия „Навсякъде с изкуството“. Официалното откриване е днес в Централната сграда на културния институт. 
В основата на идеята за проекта е близостта на Казанлък с язовир „Копринка“. Знам какви са даденостите на града, но винаги в съзнанието ми той се е свързвал с Долината на розите и тракийските царе и никога – с вода, разказа Василева. При проучването си тя се е запознала с амбициозния проект на арх. Жеко Тилев за разкриване и възстановяване на древния тракийски град Севтополис, който се намира под водите на язовира. Според нея в тази история има два интересни аспекта – от една страна отношението ни към миналото и как често „погребваме“ това, което притежаваме и от друга – амбицията и визията на арх. Тилев, която надхвърля мисленето на обикновения човек.
„Това е нещо, което много ме вдъхнови, защото мисля, че във времето, в което живеем, точно съзиданието, креативността и творчеството са онова, което ни дърпа напред и осветлява всички проблеми с най-малките им нюанси“, каза Мария Василева. Именно през тази история тя е стигнала до името „Изплуване“, а то не е свързано толкова с водата, колкото със съвремието ни, изпълнено с тежки предизвикателства, които ни карат да чувстваме, че потъваме. Реших да има някаква надежда за изплуване през творческата креативност, посочи Василева и допълни, че всички показани работи са свързани с обществена и лична проблематика, но тези проблеми можем да преодолеем само, ако ги осъзнаваме. Тя отбеляза още, че трябва да следим проблемите не праволинейно, а да се опитваме да огледаме нюансите. „Нищо не е черно или бяло и именно хората на изкуството с тяхната чувствителност могат да ни накарат да се вгледаме в множеството нюанси. Избрах автори, които имат това мислене и тази социална ангажираност“, каза изкуствоведът. 
Мария Василева посочи, че представените творби отварят нови пластове на съзнанието и ни карат да се вгледаме в неща, които често подминаваме. Засегнати в проекта са както темата за войните, така и за историческото наследство, за насилието над жени и за медийното влияние и фалшивите новини. 
Според куратора интересно от гледна точка на историята на изкуството е това, че проектът показва и творби на Жорж Папазов, Жул Паскин и Люба Бояджиева – автори, които в България не сме оценили достатъчно. Изложбата включва и нареченото безпредметно изкуство, което също трудно се възприема в страната ни, допълни тя. Включила съм и личен, човешки пласт, тъй като личните истории, обществените и социални проблеми, вървят винаги ръка за ръка, посочи още Василева. 
В изложбата има и творби, насочени по някакъв начин към региона, каза още кураторът. Такъв е проектът на Никола Михов “Forget your past”, чието име е вдъхновено от надписа, който от години стои на паметника „Бузлуджа“. Има и по-директни референции като маска на виден съвременен политик, която е реплика на откритата край Казанлък златна маска на тракийския цар Терес, а в музей „Ахинора“ е показана работа, продуцирана специално за пространството и кореспондираща с творбата на Иван Милев, обясни Василева. По думите й този проект е създаден за представяне именно в този град. „Сами по себе си нещата са много добри и могат да се покажат навсякъде, но не в тази цялост“, отбеляза тя. 
Според Мария Василева курирането на подобен проект освен опит, изисква да познаваш много добре както художествената сцена, така и средата и пространствата, в които ще работиш. „Редът е този - идея, концептуализация, търсене на работи, които отговарят на тази идея, за да бъде максимално нюансирана и богата и да може проблемът да се погледне от всички страни“, обясни тя. Според нея е много важно как се „обиграва“ пространството, защото публиката не се фокусира върху едно нещо, а върху цялата среда. „Има значение всичко - от цветовете на стените до шрифта на етикета, а в този смисъл съм във възторг от екипа на галерията в Казанлък, защото има изключително внимание към детайла“, подчерта тя. 
Мария Василева посочи, че след днешното официално откриване по проекта „Изплуване“ предстои още много работа, за да могат идеите зад творбите и зад цялостната концепция да бъдат разбрани от публиката. В следващите месеци ще бъдат организирани уъркшопи, прожекции, лекции и беседи, свързани с проекта и с отделни творби. 
Според нея, за да „изплува“ от проблемите, на обществото са необходими на първо място образованост и на второ - надежда. "Смятам, че в настоящата изложба има вдъхновяващи неща и дори човек да не ги разбира – това окрилява", каза тя и допълни, че именно в това може да се види надеждата. 
По отношение на мястото на съвременното изкуство на художествената сцена у нас изкуствоведът посочи, че много неща са се променили в добра посока през последните три десетилетия. „Случи се така, че аз бях от поколението, което започна битката за съвременното изкуство“, каза тя и отбеляза, че тази битка съвсем не е била лесна. По думите й вече има много галерии и форуми, които представят съвременно изкуство. „Има и много интересни български автори, чиито работи са на световно ниво. Липсва обаче представяне на съвременното изкуство в постоянните експозиции на музеите, което е ключово и когато няма такова, няма и образователни програми за него“, посочи Мария Василева. 
В изложбата "Изплуване" са представени произведения на Борислав Борозанов, Венета Андрова, Динко Стоев, Константин Златев, Мария Аверина, Никола Михов, Нонсофия, Правдолюб Иванов, Радоил Серафимов, RASSIM®, Симеон Симеонов, Симеон Стоилов, София Грънчарова, Стоян Дечев и Юлиана Текова. Включени са и творби на световно признатите художници с български произход Жорж Папазов, Жул Паскин и Люба Бояджиева - ЛЮБА. Те са експонирани в Художествената галерия и нейните филиали.

София

Цифровите технологии като мост към нови публики бяха във фокуса на първия ден от форума „Дигитализация и иновации за културно наследство“

Дигиталните технологии като мост между културното наследство и новите публики бяха във фокуса през първия ден от четвъртото издание на...

Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита в Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита днес в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара...

Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен. В селекцията са...

София

За мен написването на „Адската машина на щастието“ беше анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров

За мен написването на „Адската машина на щастието“ бе анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров на представянето на...

Ловеч

Чета произведенията си като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова

Аз чета своите произведения като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова. Тя се срещна...

Троян

Изложбата „Оръжието на въстанието“ представя ценни образци на българското оръжейно майсторство в Троян

Изложбата „Оръжието на въстанието“, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, може да бъде разгледана от днес в Музея на занаятите...