Първият самурайски филм на японския майстор на ужасите Кийоши Куросава тръгва по кината в САЩ

Първият самурайски филм на японския режисьор Кийоши Куросава, известен като „майстор на ужасите“, тръгва по кината в САЩ, съобщава АП.
Лентата The Samurai and the Prisoner („Самураят и затворникът“), чиято премиера е на 31 юли в Ню Йорк и Лос Анджелис, последвана от разпространение в големите градове на САЩ през август, получи възторжен прием при дебюта си на филмовия фестивал в Кан през май, отбелязва агенцията.
Ако се съди по отзвука в Япония, където филмът излезе по кината по-рано тази година, той е напът да се превърне в най-популярното заглавие на Куросава до момента.
Това е сериозно постижение за режисьор, който има зад гърба си десетки хитови творби. Сред тях е Wife of a Spy, спечелил наградата „Сребърен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция през 2020 г. Друг негов филм – Tokyo Sonata от 2008 г., разказващ за сърцераздирателен семеен конфликт, грабна наградата на журито в секцията „Особен поглед“ в Кан.
„Правенето на кино остава мистерия за мен“, казва Куросава. „Това е сложна задача, която изисква да събереш на едно място реалния свят – или това, което се снима, – с нереалното – историята, която трябва да бъде изобразена“, обяснява режисьорът.
Предишните творби на Куросава – като емблематичния му трилър Cure от 1997 г. с Коджи Якушо в ролята на детектив по петите на сериен убиец, – залагат на зловеща, вледеняваща атмосфера, която се прокрадва в сивото ежедневие.
„Но самурайският жанр по дефиниция ни пренася в един различен, измислен свят, където познатото ежедневие просто няма място“, казва Куросава.
Сюжетът на The Samurai and the Prisoner се върти около съперничеството между местни владетели – класически конфликт, изпълнен с познатите Шекспирови обрати, които са запазена марка на самурайското кино.
„На първо място е властта. Феодалното общество е изградено върху йерархичните отношения между онези на върха и тези на дъното. След това идва предателството“, казва Куросава.
„Хората се опитват да грабнат властта и, правейки го, биват хвърлени в хаос. Това исторически съществува във всяко общество, а може би дори и днес. И затова този филм е и за нещата, които са вечни.“
Куросава признава, че не е знаел какво да очаква, когато се е заел със самурайски филм, като се започне от основни неща като това как да напътства актьорите. За разлика от модерните драми той е усещал, че тук няма предварително зададени параметри за това как например трябва да се изричат репликите на актьорите.
Най-новата му творба има изцяло облика на ортодоксален самурайски филм, известен като „джидайгеки“, като режисьорът остава верен на характерната си тематика – изобразяването на ужасите и патоса на войната.
Има дори мащабни панорамни кадри с воини в брони, подредени по хълмовете – директна препратка към шедьоврите „Ран“ и „Кагемуша“ на великия Акира Куросава, с когото Кийоши споделя само обща фамилия, но не и кръвна връзка.
Правенето на The Samurai and the Prisoner е било толкова забавно, че Куросава би искал да заснеме още един самурайски филм, този път с по-зрелищни сцени с мечове в стил „Затоичи“ (Zatoichi) – популярна филмова поредица от 60-те и 70-те години на миналия век за героичен сляп майстор на меча.
„В моите филми плашещите неща по принцип не се случват на всеки пет минути“, казва Куросава. „Но ако публиката приема това, тогава аз с удоволствие бих продължил да правя своето кино.“