За мен написването на „Адската машина на щастието“ беше анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров

За мен написването на „Адската машина на щастието“ бе анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров на представянето на изданието в „Каза либри“ днес, 16 април.
В дискусията участваха проф. Александър Кьосев, преподавател по история на културата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и проф. Георги Каприев, преподавател по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Аз съм се разпаднал по един небрежен начин в героите на книгата“, каза авторът Владислав Тодоров.
„Доколкото жанровете ме вълнуват, това ми се стори интересно упражнение, тъй като си поставяш задачата да пренаредиш историята“, сподели писателят. Според него този начин на мислене — противопоставянето на фактите и движението срещу историческата материя — представлява радикално предизвикателство. Той обясни, че идеята е да се освободи историческото съзнание от школуване, пропаганда и митове.
„Алт-историческият (алтернативно-историческият, бел. ред.) жанр има за цел да покаже, че ако носът на Клеопатра беше по-къс, светът щеше да изглежда по-различно“, каза Тодоров. „Моята идея е да се либерализира и дори да се „анархизира“ историческият предразсъдък — както към самата история, така и към 20-те години на миналия век“, допълни авторът.
„За мен написването на тази книга е анархистичен акт“, каза още Тодоров.
Проф. Александър Кьосев определи романа като дистопия с бурлесков характер, в която са вплетени философски трактати от XVIII век и анархистки текстове от XIX век. Освен това, по думите му, творбата принадлежи към алтернативно-историческия жанр.
„Методът е привиден исторически реализъм“, каза още проф. Кьосев. Според него, всички прилики в текста не са случайни, а са привидни, постоянно има разпознавания, но те се оказват лъжливи. „Методът е на имитация на имитацията на имитацията“, каза той.
Проф. Косев обясни още, че в книгата присъстват много вътрешни стилови контрасти и напрежения и измествания.
„Персонажите са изместени разглобени и отново сглобени“, каза културологът и поясни: „Хем приличат на себе си, хем не приличат на себе си“.
Според проф. Кьосев зад бурлеската и издевателствата в книгата се разгръща философски екшън. От едната страна стои утопията за „полицейско щастие“ — щастие за народа, организирано по авторитарен начин; от другата — идеята за автономния гражданин, превърнат в автономно човечество. По думите му истината се намира по средата — между реда и хаоса, както и между лъжата и истината.
„Една пълна идиотщина, концентриран абсурд“, каза проф. Георги Каприев за романа. Според него абсурдът възниква при опита да се внесе разум в неразумното и да се рационализира ирационалното. По думите му в сюжета на книгата целта винаги е правилна, но всички методи са погрешни.
„Механизмът за утвърждаването на звероукротителя на народа е икономиката на щастието“, добави още проф. Каприев по повод светогледа, представен в творбата.
„Един идиотски свят, който Владислав Тодоров описва едновременно съблазнително и тревожно“, обобщи проф. Каприев.