Реалистичният диапазон на икономическия растеж за тази година е между 2,5 и 2,8 на сто, според Фискалния съвет

Реалистичният диапазон на икономическия растеж през настоящата 2026 година е в границите между 2,5 на сто и 2,8 на сто, сочи становище на Фискалния съвет относно публикуваната вчера Есенна макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, според която икономиката на страната ще нарасне с 3 на сто през тази година.
Фискалният съвет одобрява прогнозата, като същевременно отправя препоръки и изразява резерви по отношение на отделни допускания. Според Съвета макроикономическият сценарий за периода 2027–2029 г. е реалистичен и попада в допустимия диапазон, но част от допусканията и прогнозата за 2026 г. са оптимистични или недостатъчно обосновани.
Според финансовото министерство реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) е 3 на сто през 2026 г., 2,5 на сто през 2027 г. и по 2,4 на сто през 2028-2029 г. 
Фискалният съвет приема 2,8 на сто за 2026 г. и 2,5 на сто за 2027 г., но очаква забавяне до 1,5 на сто през 2028 г. поради циклично охлаждане във външната среда. Прогнозата на Министерството на финансите за 3 на сто през 2026 г. е в горния край на оценките (реалистичен диапазон 2,5-2,8 на сто) и изисква ускорение на тримесечния растеж през второто полугодие, което към септември не се потвърждава от индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта, се посочва в становището.
Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в прогнозата на финансовото ведомство е 4,8 на сто през 2026 г. и 4 на сто през 2027 г., като Фискалният съвет я приема като реалистична за 2026 г. и по-скоро предпазлива за 2027 г. 
Безработицата се задържа около 3,4 на сто, според прогнозата на Министерството на финансите, което е приемливо. Номиналният БВП е вътрешно съгласуван (около 130,5 млрд. евро през 2026 г. и 141,3 млрд. евро през 2027 г.), но рязкото понижение на дефлатора след 2026 г. не е обяснено, посочват от Фискалния съвет.
Основните рискове за растежа и номиналния БВП включват по-високи енергийни цени и лихви, фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит, край на Плана за възстановяване и устойчивост (усвояване около 70 на сто към 31 август 2026 г.), евентуално охлаждане на кредита и жилищния пазар. 
Фискалният съвет препоръчва обосноваване или леко понижаване на растежа за 2026 г., а изготвеният алтернативен сценарий пред прогнозата на Министерството на финансите да бъде пълен и количествен, както и да се посочат допусканията за фискалната политика.
По отношение на бюджетното планиране за 2027 г. Фискалният съвет препоръчва прилагането на предпазлив подход при прогнозирането на приходите и осигуряването на достатъчен буфер за реакция при реализиране на неблагоприятен макроикономически сценарий.