Цените на застраховката "Гражданска отговорност“ следват европейските правила и реалната цена на риска, посочват от АБЗ в становище

Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) следи с повишено внимание дискусиите в транспортния сектор, свързани с цените на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като счита, че този дебат изисква експертен подход, който отчита както спецификите на българския пазар, така и строгите изисквания на европейското законодателство, в което страната ни е интегрирана. Това се посочва в становище на АБЗ по повод обществените дискусии в транспортния сектор, свързани с цените на задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ за тежкотоварни превозни средства.
От асоциацията подчертават, че темата трябва да се разглежда през реалните икономически фактори, които влияят върху цената на застраховката, както и през правилата, по които функционира автомобилното застраховане в Европейския съюз.
"Превозвачите са ключова част от икономиката и е напълно разбираемо всяко увеличение на разходите им да поражда притеснения за тяхната конкурентоспособност. Именно затова считаме за важно да внесем яснота относно факторите, които определят цената на „Гражданска отговорност“, посочват от АБЗ. Същевременно конкретните ценови нива са предмет на самостоятелна търговска политика на всяко застрахователно дружество и зависят от собствената му оценка на риска, бизнес стратегия и пазарни цели.
От АБЗ подчертават, че цената на "Гражданска отговорност“ не е административна такса, а застрахователна премия, която трябва да отразява реалния риск и очакваните обезщетения. Българските застрахователи работят в рамките на общ европейски режим, при който застраховка, сключена в България, покрива движението в целия Европейски съюз. Това означава, че при инциденти в други държави членки разходите за ремонти, медицински услуги и обезщетения могат да бъдат значително по-високи от тези у нас.
В същото време, по данни на системата "Зелена карта“, от 47 страни членки на системата България е на осмо място по щети, причинени от български превозни средства в чужбина. По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) честотата на щетите при тежкотоварните автомобили над 5 тона е около девет пъти по-висока от тази при леките автомобили, а средната щета е приблизително три пъти по-голяма. За периода 2020–2025 г. средният размер на щетите при тези превозни средства е нараснал с над 50 на сто, в синхрон с общото ниво на инфлация в Европа, отчитат от АБЗ.
Асоциацията взема отношение и по дискусиите, свързани с цените на застраховката "Гражданска отговорност“ за мотоциклети. При мотоциклетите също се очерта проблем за застрахователите да набират достатъчно средства за изплащане на обезщетения при нивата на премиите от предишни години, пише в становището. Освен с инфлацията, недостигът е свързан с висок дял прекратени полици поради неплатени разсрочени вноски. По данни на пазара над половината полици за мотоциклети през последните пет години са били прекратени предсрочно. Част от тези превозни средства впоследствие продължават да участват в движението без валидна застраховка, а щетите, причинени от тях, се покриват от Гаранционния фонд. От 2020 г. насам фондът е изплатил близо 2 млн. евро по щети, причинени от незастраховани мотоциклети.
През миналата седмица бе проведена среща в сградата на КФН между мотообщността у нас, регулатора и омбудсмана на България, на която бяха обсъдени покачващите се цени на застраховката "Гражданска отговорност" за мотоциклети, припомня БТА. В резултат на дискусията институциите обявиха намерение да предложат законодателни промени, които да позволят застраховката за този клас превозни средства да бъде със сезонен характер, за да се реши проблемът с предсрочно прекратените полици.
В становището се отбелязва, че през последните години застрахователните пазари в редица европейски държави преминават през сходен ценови натиск заради ръста на разходите за резервни части, сервизни услуги, труд и обезщетения. Наред с това, по данни на КФН, през 2025 г. приходите по „Гражданска отговорност“ у нас са се увеличили с около 3 на сто, докато изплатените обезщетения са нараснали с над 31 на сто.
Обръща се внимание и на значението на системата "Зелена карта“ за международната репутация на българския застрахователен сектор. България вече премина през период на засилен мониторинг, който беше официално отменен през 2025 г. Според Асоциацията стабилността на системата особено сега е от ключово значение както за международния транспорт, така и за доверието към българския пазар.
АБЗ подчертава, че европейската правна рамка – включително Директивата за моторното застраховане и режимът „Платежоспособност II“ – поставя ясни ограничения пред държавната намеса в ценообразуването. В този смисъл заявената позиция на правителството против административното замразяване на цени е „единственият законосъобразен и икономически устойчив подход“.
"Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ има обществена функция – тя гарантира защита на пострадалите и финансова сигурност при тежки пътнотранспортни произшествия. Ето защо цената ѝ трябва да отразява реалния риск и реалните разходи по обезщетенията“, се посочва в становището. 
Устойчивият и предвидим застрахователен пазар е в интерес както на превозвачите и бизнеса, така и на държавата, пострадалите лица и международната репутация на България, заявява АБЗ.
Пълния текст на становището на Асоциацията на българските застрахователи може да видите тук.