Дните на манипулиране на пазара от ОПЕК свършиха, коментира издание от ОАЕ

Цената на петрола почти не помръдна, когато Обединените арабски емирства обявиха излизането си от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) във вторник и причината за това е, че в ерата на енергийното господство на САЩ дните, в които ОПЕК манипулира пазара, са приключили, пише журналистката Хардли Гембъл в коментар в базирания в ОАЕ в. “Нешънъл”, за който се смята, че изразява възгледите на Абу Даби. 
Някога групата контролираше повече от 50 процента от световното производство, а до миналата година делът ѝ беше спаднал до около 30 процента от световните 105 милиона барела на ден. Всички тези американски барели оставиха малко пространство за маневри на картела, а освен това почти не оставиха стимул за държавите членове на организацията да действат като едно цяло, отбелязва авторката. 
Според нея излизането на ОАЕ от ОПЕК се е подготвяло с години и войната с Иран "просто е запалила фитила". "Раздялата е повече закъсняла реакция, отколкото шок", смята Гембъл. 
“През моите петнадесет години, в които отразявам Персийския залив, стандартният отговор на всеки въпрос за регионалната хегемония - Саудитска Арабия срещу ОАЕ, беше, че кралството е водещо поради размера, производството и влиянието си. Когато Саудитска Арабия се справя добре, всички се справяме добре - така звучеше линията. Оплаквания рядко се изразяваха публично между двете страни, а приятелското съперничество беше правило”, отбелязва журналистката в "Нешънъл".
Тя посочва, че отношенията са се променили драматично през последните 18 месеца на фона на открити разногласия по въпросите за Судан, Либия, Йемен и Израел. Отвъд политиката Абу Даби вече не се нуждае от одобрението на която и да е организация, за да монетизира своя петрол, а ОПЕК вече не контролира пазара, макар все още да твърди, че го управлява. Започналата на 28 февруари американско-израелска война с Иран, която затвори Ормузкия проток, просто разкри колко малко влияние всъщност е запазила групата.
В продължение на години ОАЕ се дразнеха от квотните правила, определяни в Рияд, но напрежението достигна връхната си точка през 2019 г., когато преговорите във формата ОПЕК+ се провалиха заради настояването на Саудитска Арабия да удължи съкращенията на добива до края на 2022 г., без да увеличи базовото ниво на производство, продължава журналистката. 
Тя припомня интервю с министъра на енергетиката на емирствата Сухайл ал Мазруей, на когото задава директния въпрос, дали саудитците умишлено подкопават ОАЕ. “Много по-дипломатичен, но все пак твърд в отговора си, г-н Ал Мазруей се аргументира, че базовото ниво в рамките на ОПЕК+, наложено от Саудитска Арабия и част от нейните партньори, е било определено твърде ниско през предходния октомври - на 3,168 милиона барела дневно, въпреки че капацитетът е бил 3,8 милиона барела дневно и е нараствал,” пише Гембъл.
По думите й ОАЕ са приели условията като „отборен играч“, но спорът е отразявал по-дълбоко недоволство. Ирак е разполагал със значително по-голяма свобода да не спазва правилата, докато Русия и Казахстан са можели да изискват специални увеличения, а емирствата са нямали възможност за нито едно от двете.
Според нея проблемът не се корени само в квотите и числата. ОАЕ вече са изградили постпетролна икономика, докато други изостават. Делът на непетролния брутен вътрешен продукт е достигнал 77,3 процента от реалното производство през първото тримесечие на миналата година. Още тогава емирствата са стигнали до извода, че ОПЕК се е превърнала „в ограничение, а не в защита“.
Официалната линия за решението, че ходът е „продиктуван от необходимостта да се отговори на нарастващото глобално търсене на енергия“ и е взет „след внимателен преглед на настоящите и бъдещите политики, свързани с нивото на производство“, е основателна. В свой стил ОАЕ не отправят критики към нито една друга страна, подчертавайки, че националната стратегия вече има превес над солидарността в рамките на картела.
Още преди енергийната стратегия за доминация на САЩ на президента Доналд Тръмп да набере скорост, вътрешната дисциплина в ОПЕК се разпадаше. Възходът на американския шистов добив, който сега представлява 20 процента от световното предлагане, принуди ОПЕК да привлече Русия в рамките на ОПЕК+ през 2016 г. И дори тогава спазването на договореностите беше неравномерно, изтъква Гембъл и допълва, че за ОАЕ оставането в ОПЕК е означавало да приемат съкращения, докато конкурентите запълват празнината и дори когато войната така или иначе е застрашавала износа им.
Саудитска Арабия и Русия твърдят, че ОПЕК+ ще се запази, но доверието в картела е под въпрос. Излизането на ОАЕ не започва ценова война днес, протокът все още е затворен, но показва как ще се води следващата - всеки производител за себе си, заключава Хардли Гембъл.