Матера и Тетуан - Средиземноморските столици на културата и диалога за 2026 г. - привличат туристите с богата културна програма, но и с магията на фикцията

Средиземноморският регион е многообразен в географски, исторически, религиозен, политически, стратегически и културен план. Там се срещат три континента -  Европа, Африка и Азия. Средиземноморският регион обхваща и множество подрегиони – Южна Европа, Западните Балкани, Източните Балкани, Пиренеите, Апенините, Магреб, Северна Африка, Близкия изток… Районът се простира на запад от Португалия, Испания и Франция до Израел, Сирия и Ливан на изток.
За да се добие представа за сложността на региона, е достатъчно да се спомене, че в него е Кипър, разделен от 70-те години на миналия век и в основата на противоречия между Гърция и Турция. В региона попада и Западна Сахара, за чийто суверенитет спорят Мароко и Алжир. В региона е и Сирия, която беше обхваната доскоро от над 10-годишна гражданска война, в която се намесиха и джихадистите от „Ислямска държава“. Регионът е белязан и десетилетният израело-палестинският конфликт. Ливан и Израел също от десетилетия са в конфликт, но сега се са в процес на преговори. Самият Ливан във вътрешен план е раздиран от конфликти и белязан от гражданска война. Редица северноафрикански страни от Средиземноморския регион са смятани от правозащитни организации за управлявани с желязна хватка от техните лидери. В региона попада и Либия, която повече от десетилетие също е обхваната от нестабилност. От страни като Тунис, Египет, Либия и Мароко, потеглят незаконни мигранти към Европа. Тези дни ситуацията с притока на незаконни мигранти в испанския анклав Сеута показа колко лесно могат да се възпламенят противоречията между страните в Средиземноморския регион във всеки един момент и това да рефлектира и например върху отношенията в цяла Европа, отбелязва Франс прес.
Дори от европейската част на региона противоречия по редица въпроси има например между страните от Западна Европа, които имат излаз на Средиземно море. Много често по различни въпроси, било то миграционни, екологични, финансови или международни, позиции сблъскват например Франция и Италия или Италия и Испания, посочват АНСА, „РАИ Нюз“ и Франс прес.  
Страните от Средиземноморския регион са обединени в своя организация – Средиземноморски съюз, създадена през 2008 г. по време на среща на върха във френската столица Париж. Днес тя обединява 43 членки от региона. Сред тях са 27-те страни от ЕС и 16 членки от Северна Африка, Близкия изток и Балканите, като сред тях има и такива, които нямат пряк излаз на Средиземно море. Това означава, че в тази организация членуват от ЕС Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Испания, Швеция. А извън ЕС в Средиземноморския съюз членуват Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Монако, Черна гора, Мароко, Палестинската автономия, Сирия, Тунис, Турция, и Либия. По времето на създаването на тази организация президент на Франция беше десноцентристът Никола Саркози.
В допълнение на тази организация девет страни от ЕС от Средиземноморския регион създадоха свои формат за срещи и диалог, наречен МЕД 9, който обединява Португалия, Испания, Италия, Франция, Малта, Гърция, Кипър, Хърватия и Словения. Тези страни редовно организират срещи на върха помежду си.
Настоящият френски държавен глава Еманюел Макрон беше в основата на няколко инициативи, обединяващи страните от Средиземноморския регион.  През февруари 2022 г. във френския средиземноморски град Марсилия се проведе Форумът на средиземноморските светове, в който участваха над 200 младежи, представляващи гражданското общество в 20 страни от Средиземноморския регион. 
През юни 2022 г. в италианския пристанищен град Неапол беше организирана и среща на министрите на културата на страните от Евросредиземноморския регион.
През 2019 г. в Марсилия пак под егидата на Макрон се състоя среща на средиземноморски страни във формата „пет плюс пет“, обединил по пет страни от двата бряга на Средиземно море. От ЕС тогава в тази среща участваха Франция, Италия, Малта, Испания и Португалия, а от южния бряг на Средиземно море се включиха Алжир, Либия, Мароко, Тунис и Мавритания.
По време на всички тези срещи на върха се стигна до извода, че диалогът между страните от Средиземноморието трябва да бъде задълбочен, в частност този в областта на културата. „Евросредиземноморският регион се гордее с богато и разнообразно културно наследство, формирано от векове на културен обмен. Като средище на различни езици и традиции, регионът споделя общо наследство и дълбоко чувство за идентичност и принадлежност. В наши дни това наследство продължава да вдъхновява нашите общи ценности и стремежи, като ни напомня колко е важно да изграждаме мостове и да насърчаваме взаимното разбирателство между културите“, това беше посланието, отправено от страните от Средиземноморския регион по време на техни разнородни срещи в разнородни формати, обобщава сайтът „Медкюлтюркапитал“.
Водени от това схващане, 43-те страни от Средиземноморския съюз поставиха през ноември 2022 г. началото на инициатива, наречена Средиземноморски столици на културата и на диалога. И така регионът се сдоби с временни столици на културата, подобно на инициативата в Европа за Европейски столици на културата, които се сменят всяка година.
Съгласно средиземноморската инициатива в продължение на една календарна година два средиземноморски града се превръщат в Средиземноморски столици на културата и на диалога. Това са по един град от северния бряг и от южния бряг на Средиземно море. Първите две Средиземноморски столици на културата и диалога се появиха през 2025 г. и бяха Тирана, столицата на Албания, и Александрия в Египет. През 2027 г. Средиземноморски столици на културата и диалога ще са Кордоба в Испания и Сайда в Ливан.
Сега се приемат кандидатури за 2028 г. Кандидатите за Средиземноморски столици на културата и на диалога трябва да предложат програма, която да е богата на събития, чрез които се отдава почит на културното многообразие на Средиземноморския регион. Местните власти ще отговарят за организирането на тези събития с подкрепата на културни институции, училища и университети. Кулминация в програмата ще бъдат честванията на Деня на Средиземноморието, който се отбелязва на 28 ноември. 
През настоящата година Средиземноморски столици на културата и диалога са италианският град Матера в южната италианска област Базиликата и мароканският град Тетуан.
Тетуан в Мароко е разположен на кръстопътя на цивилизациите. Като истински бастион на андалуското културно наследство и междукултурния диалог, а също и със своята медина, включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1997 г., Тетуан се отличава с уникалната си традиционна архитектура и въплъщава самата същност на Средиземноморието със своята история, тясно свързана както с древните, така и със съвременните цивилизации. Градът е съхранил своята андалуска архитектура и традиционни занаяти, които свидетелстват за неговото мултикултурно наследство и историческата му роля на мост между южното и северното Средиземноморие, отбелязва „Медкюлтюркапитал“.
В Тетуан се провеждат ежегодно няколко международни фестивала. Градът е домакин на Международния фестивал на средиземноморското кино, на Международния фестивал на комиксите и на Международния фестивал „Гласът на жените“.
Програмата, която Тетуан сега предлага като Средиземноморска столица на културата и диалога, поставя акцент през настоящата година върху сътрудничеството между местни творци и културни дейци от Средиземноморския регион. Тя включва богата палитра от изложби, сред които много дигитални и интерактивни, разнородни фестивали, дискусии и конкурси.
Матера в Италия пък вече има опит като Европейска столица на културата през 2019 г. Тогава градът сподели тази мисия с българския град Пловдив. Сега като  Средиземноморска столица на културата и диалога Матера се представя с програма, базирана на натрупания опит като Европейска столица на културата. Тази програма е  озаглавена „Потопени земи“ и поставя акцент върху дълбоките културни и исторически връзки, които обединяват Средиземноморието, включително и региони, които нямат пряк достъп до морето.
Историята на Матера е пример за устойчивост и за възраждане, въплътени във възстановените градски райони, известни като Саси, които през 1993 г. получават признанието на ЮНЕСКО за устойчиви практики, съчетаващи опазването на наследството с иновациите. Днес Матера се откроява със своята уникална архитектура. В историческия център на града има комплекси от жилища, издълбани в скалите, които са били обитавани непрекъснато в продължение на хилядолетия. Тези комплекси се считат за едно от най-старите постоянно населени места в света. В тези комплекси има не само жилища, но и скални църкви, манастири, водохранилища и лабиринт от тесни улички, които заедно образуват изключителен пример за приспособяване на човека към природната среда, а не за нейното заличаване с цел постигане на модерна градска визия. 
Програмата на Матера като Средиземноморска столица на културата и диалога е много богата и включва творчески ателиета, изложби, арт фестивали с участието на италиански и чуждестранни изпълнители, основно от средиземноморския регион. 
Именно през настоящия месец август, който по традиция в Италия е сезонът на големите ваканции, в Матера ще бъдат съсредоточени много от събитията от културната програма, която градът е подготвил като Средиземноморска столица на културата и на диалога.
Логично двете Средиземноморски столици на културата и на диалога привличат интереса на туристите, търсещи нови дестинации. И докато Тетуан може и да се струва на мнозина по-отдалечен като туристически маршрут, то Матера е близка като разстояние до много европейски страни. Градът е обслужван от международното летище в Бари, център на съседната южна италианска област Пулия. Това прави Матера още по-привлекателна за туристите от цяла Европа и от други точки на света.
Матера има и още едно предимство в очите на италианците. От 2019 г. градът привлича интереса и заради един филм. Това е сериалът „Имма Татарани“, който имаше общо пет сезона и който е заснет по пет романа на италианската писателка Мариолина Венеция. Противно на очакванията това не е сериал, който се фокусира върху историята и нетипичната архитектура на Матера, а е сериал, издържан в стила на класическите италиански криминални сериали. „Имма Татарани“ е историята на измислен заместник-прокурор на Матера на име Иммаколата „Имма“ Татарани. Всеки епизод във всеки един от петте сезона на сериала разказва за отделно разследване, с което се занимава Имма Татарани. За разлика от класическите полицейски сериали обаче в „Имма Татарани“ сцените с престрелки, преследвания с коли и насилие изобщо не фигурират. Моделът на разследванията е сякаш италианска трактовка на романите на Агата Кристи за възрастна дама детектив Мисис Марпъл. Но в допълнение „Имма Татарани“ разказва с много хумор и за семейния живот на главната героиня, представяйки я не като супергерой, а като обикновена жена от италианския юг, която има проблеми с мекушавия си съпруг, с порасналата си дъщеря, с жлъчната си свекърва, с болната си майка, както и с връхлетяла я неочаквана любов, изваждаща я от релсите. Главната героиня се откроява и с нетипичния си външен вид. Тя не е фатална красавица, каквито са повечето жени-детективи от лъскавите полицейските филмови продукции. Имма Татарани е обикновена жена на около 50 години, с бурни реакции, с остър език, с бърза мисъл, с пиперливо чувство за хумор, с непукистки модни предпочитания, с енергия, която заразява зрителите. Благодарение на изключителната актьорска игра на италианската актриса Ванеса Скалера, която се превъплъщава в този персонаж, сериалът се превърна в такъв успех, че засили притока на туристи към Матера в последните няколко години. Последният пети сезон на сериала беше заснет през есента на миналата година и излъчен през март в четири поредни седмици. В последните няколко години основните сгради, в които се развива действието в сериала за Имма Татарани, дори се превърнаха в отделна туристическа атракция и в Матера се организира и специална туристическа обиколка, наречена, „По следите на Имма Татарани“ за фенове на този филмов персонаж.
Другата Средиземноморска столица на културата и диалога – Тетуан, също е била декор на сериал, заснет през 2011-2012 г.  и излъчен за първи път по испанската телевизия през есента на 2013 г. Става дума за продукцията „Нишките на съдбата“ по романа на испанската писателка Мария Дуеняс. Филмът, разказващ за испанката Сира Кирога, изоставила всичко в родината си, за да започне нов живот в Мароко и по стечение на обстоятелствата озовала се в Тетуан и превърнала се от шивачка в шпионка, също кара от години много туристи, озовали се в мароканския град  да издирват местата, на които са били заснети сцени от тази продукция. Сериалът има продължение, озаглавено „Сира“ също снимано отчасти в Тетуан.