Основателни ли са критиките на Италия към Испания за миграционната криза в Сеута

В разгара на миграционната криза в Сеута една от основните критики, които редица италиански десни лидери отправиха към испанския премиер Педро Санчес, беше, че той е легализирал пребиваването на 500 000 незаконни мигранти в Испания и така е насърчил незаконния миграционен трафик не само към тази страна, но и към Европа. Италианският вицепремиер и външен министър Антонио Таяни погрешка дори заговори за предоставяне от Мадрид на гражданство на 500 000 незаконни мигранти в Испания, припомня „РАИ Нюз“.
Но всъщност критиките от страна на десницата в Италия по адрес на социалистическото правителство на Испания касаят метод, който и Рим прилага, за да си подсигури работна ръка в отрасли на икономиката, в които има недостиг на работници, отбелязва изданието „Фанпейдж“.
Критиките на италианските десни политици към Мадрид се отнасят за реформа на правителството на Санчес, обявена в началото на годината и официално приета с указ на 14 април 2026 г. В него се дефинираха условията, при които мигранти, пребивавали досега незаконно в Испания, могат да кандидатстват, за да узаконят статута си. Тези мигранти трябва да са пребивавали най-малко пет месеца непрекъснато в Испания преди 1 януари 2026 г., да не са осъждани, като това трябва да бъде удостоверено с документ, издаден от компетентните органи на държавата на произход и да имат връзка с Испания, било то семейна, трудова или чрез социална интеграция, отбелязва "Фанпейдж".
Лицата, които отговарят на тези изисквания, могат да подадат заявление. Ако то бъде одобрено, кандидатът не получава испанско гражданство, както твърдеше Таяни, а едногодишно разрешение за пребиваване и за работа, както и социалноосигурителен номер и здравноосигурителна карта, валидна в автономната испанска област, в която той пребивава. Това позволява на хората да работят законно, да плащат данъци и да ползват основните социални услуги в Испания.
След изтичането на тази едногодишна „изпитателна“ фаза, ако не бъдат установени нарушения или други проблеми, чужденците могат да продължат процедурите, предвидени в испанското имиграционно законодателство за легализиране на пребиваването си. След тази първа година освен това чужденците не получават автоматично гражданство или право на глас, а продължават да напредват по пътя към получаване на постоянно разрешение за пребиваване в Испания. В тази страна повечето чуждестранни граждани могат да кандидатстват за гражданство едва след най-малко десет години законно пребиваване там.
Испанският министър-председател Санчес представи мярката, оповестена през април официално, като акт на „нормализиране“, който признава „реалността на близо половин милион души, които вече са част от испанското ежедневие“. Реформата беше подкрепена и от работодателските организации, тъй като тя им позволява да наемат работници законно и да избегнат санкции, припомня „Фанпейдж“.
Заявления можеха да се подават между 16 април и 30 юни. По данни на испанското Министерство на миграцията в този период са постъпили 1 174 978 заявления. След първоначалната проверка около 610 000 от тях са допуснати до по-нататъшно разглеждане. В момента администрацията обработва документите, като трябва да се произнесе по всички заявления в тримесечен законов срок. Ако почти всички кандидати отговарят на изискванията, първоначалната оценка за около 500 000 легализирани мигранти може да бъде надхвърлена.
Според данните на Министерството на миграцията 67 процента от заявленията са подадени от граждани на държави от Централна и Южна Америка, което не е изненадващо предвид историческите връзки на Испания с региона и политиката на испанското правителство да насърчава имиграцията от тези страни. Най-голям дял имат гражданите на Колумбия (27 процента), следвани от мароканците (13,4 процента), венецуелците (11,7 процента) и перуанците (8,8 процента). Повечето кандидати (81 процента) са под 45-годишна възраст, а 57 процента са мъже.
В Италия също се прилагат мерки за увеличаване на броя на законно работещите чужденци чрез така наречените постановления „Потоци“. Това са правителствени актове, с които периодично се определя колко граждани на държави извън ЕС могат да влязат в Италия с цел работа.
В края на 2023 г. правителството на Джорджа Мелони прие първия такъв указ, който предвиждаше издаването на 136 000 разрешения за 2023 г., 151 000 за 2024 г. и 165 000 за 2025 г., което общо означаваше издаване на 452 000 разрешения на мигранти от страни извън ЕС да дойдат и да работят легално в Италия. През миналата година беше приет втори указ, който увеличи квотата до 497 500 души за периода 2026–2028 г. – 165 000 през 2026 г., 166 000 през 2027 г. и 167 000 през 2028 г.
На всеки три години италианското правителство изготвя прогноза за необходимия брой чуждестранни работници. Въз основа на нея то определя квоти, като част от тях са предназначени за граждани на държави, с които Италия има двустранни споразумения. Работодателите, които желаят да наемат чуждестранен работник, първо попълват предварително необходимите документи, а след няколко месеца подават окончателното заявление в определен за това ден. Процедурата не приключва дотук. След пристигането на съответния кандидат работодателят трябва в кратък срок да уведоми префектурата, а работникът да представи подписания трудов договор. Едва тогава може да бъде насрочено посещение в полицейската служба за издаване на разрешение за пребиваване. Процедурите често отнемат дълго време. Ако всички документи са изрядни, първото разрешение за пребиваване се издава за срок до две години при безсрочен трудов договор, една година при срочен договор и до девет месеца при сезонна заетост. След изтичането му, ако лицето продължава да работи законно и изпълнява изискванията за интеграция, може да започне процедура за подновяване на разрешението съгласно италианското имиграционно законодателство.
Иначе в последните години Италия затегна правилата за борба с незаконния трафик на мигранти, както и разпоредбите спрямо дейността на неправителствените организации, спасяващи мигранти по море.
Рим затегна освен това и правилата за получаване на автоматично италианско гражданство от потомци на италианци, родени в чужбина. Според новите разпоредби автоматичното гражданство по кръвна линия вече получават само италианци, чийто родител, или баба или дядо са били родени в Италия и са притежавали италианско гражданство. 
Що се касае до родените в Италия деца на имигранти, досега те можеха да кандидатстват за италианско гражданство при навършване на 18 години и да го получат до година след това. Сега обаче по предложение на крайнодясната партия „Лига“ в  парламента се обсъжда засягане на правилата и младежи, които са извършили сериозни престъпления срещу хора и имущество, или са се занимавали с трафик на наркотици, ще могат да получат гражданство едва когато бъдат напълно реабилитирани, припомнят италианските медии, сред които АНСА.
„Лига“ представи и законопроект, който ще улесни връщането на мигранти в родните им страни, ако те са осъдени в Италия на над една година затвор заради престъпления. Това ще става чрез двустранни споразумения, които ще бъдат постигнати със страните на произход на мигрантите.
Италия изтъква, че благодарение на нея ЕС е втвърдил политиката си по въпросите на миграцията, припомня Франс прес.
Като пример в тази насока Рим посочва приетия от Европейския парламент през юни регламент относно връщането на мигрантите, на които в ЕС е отказано убежище.  Този регламент позволява на страните членки да създават центрове за такива мигранти извън ЕС. Това са така наречените „хъбове за връщане“ на мигранти. Гърция, Германия, Австрия, Нидерландия и Дания обмислят договарянето на споразумения с трети страни, които са склонни да приютят подобни хъбове.
Европейската левица обвинява десницата, че се е коалирала с крайнодесните партии, за да бъде одобрен подобен регламент.
Франция изрази несъгласие с идеята за създаване на „хъбове за връщане“ на мигранти, припомнят Ройтерс и Франс прес.
Италия има по-специално идеята ЕС да изпраща мигранти, които не са получили убежище на европейска територия, в центрове в Африка. Там страни като Гана, Руанда, Сенегал и Тунис вече са изразили интерес на тяхна територия да има такива центрове, посочва „Дейли телеграф“.
Италия вече изгради два центъра за мигранти в Албания, но те са за определени категории мигранти, прехванати в Средиземно море от италианските власти и откарани в тях. От тези центрове принципно след това мигрантите подаваха молби за убежище и изчакваха тяхното разглеждане. Но този механизъм досега се сблъскваше с юридически проблеми и съдебни дела. Поради тази причина Италия започна да използва центровете в Албания за мигранти, на които вече е отказано убежище и които са подготвяни за репатриране към страните на произход.
Със затягането на европейските миграционни правила Италия има намерение да използва центровете в Албания според основното им предназначение. Рим казва, че редица европейски страни са проявили интерес към тази иновативна схема, отбелязва АНСА.