Една от постановките обаче поражда засилен интерес и не малка доза напрежение още преди да е представена на сцена. Става дума за едночасовата пиеса „Аманда Нокс: Обрати на съдбата“, която ще бъде поставена в продължение на 10 фестивални вечери, от 7 до 17 август. В анотацията към пиесата на сайта на феста авторката е обрисувана като жена, наближаваща четиридесетте години, която в реалния живот съчетава ритъма на майчинството с този на ежедневието на работеща жена и която най-накрая си позволява да изпита гняв заради това, че в миналото е била несправедливото лишена от свобода, особено „когато половината свят ѝ казва просто да забрави за този период от живота си, а другата половина все още смята, че тя е виновна и затова е била зад решетките“, пишат „Кориере фиорентино“, „Скай Ти Джи 24“, АНСА, „Ти Джи ком 24“ и „Перуджа тудей“, както и „Скотсман“, „Дейли телеграф“ и „Лондон ивнинг стандарт“.
Аманда Нокс е американка, която е добре известна не само в родината си, но и във Великобритания, а също и в Италия. Тя е родена на 9 юли 1987 г. в Сиатъл, в щата Вашингтон. Аманда е най-голямата дъщеря в семейството на произхождащата от Германия преподавателка по математика Еда Мелас и на заемащия ръководен финансов пост в компанията „Мейсис“ Кърт Нокс. Родителите на Аманда се развеждат, когато тя е на 10 години и майка й се омъжва повторно. Когато е на 15 години Аманда Нокс за първи път посещава Италия на семейна ваканция, по време на която тя разглежда Рим, Пиза, Амалфийското крайбрежие и руините на Помпей. По онова време тя прочита и книгата на писателката Франсис Мейс „Под небето на Тоскана“ и Италия започва да я привлича още повече. Дотук историята на американката Аманда е една обикновена история на американска тийнейджърка, заинтригувана от природата, културата, гастрономията, историческото минало и изкуството на Италия.
През 2005 г. Аманда Нокс завършва гимназия в Сиатъл и се записва да учи лингвистика във Вашингтонския университет. През 2007 г. тя успява да събере средства, работейки на половин ден на няколко места, за да учи една пълна академична година в Италия. Тя се записва да учи в Университета в Перуджа, град, който е популярен сред чуждестранните студените. Там Аманда се настанява да живее в четиристайна квартира, в която живеят двама италиански стажанти в адвокатска кантора и британската студентка Мередит Кърчър.
Мередит е родена на 28 декември 1985 г. в Лондон. Подобно на Нокс и тя от дете е запалена по Италия и на 15 години прекарва ваканцията си с родителите си в тази страна. Кърчър учи европейска политика и италиански език в Университета в Лийдс. Работи като барманка, като екскурзовод и като статистка във видеоклипове. Мечтата й е да работи в европейските институции или като журналист. В Перуджа се озовава по програма за студентски обмен и в местния университет започва да посещава курсове по съвременна история, теория на политиката и история на киното.
Нокс и Кърчър пристигат де факто в Перуджа почти по едно и също време, през септември 2007 година. Кърчър започва да поддържа връзка с британски студенти там, докато Нокс предпочита да общува с италианци. Американката започва и почасова работа в местен бар, собственост на мъж с френско и конгоанско гражданство и завързва връзка и с италианец на име Рафаеле Солечито.
Животът за двете чужденки тече в нормалното студентско русло и двете ходят заедно и по културни събития, като например концерти или фестивали. Тази нормалност приключва на 1 ноември, когато Кърчър е убита в квартирата си.
Нокс и нейният италиански приятел Рафаеле Солечито са задържани след първоначални разпити за това убийство. Те отричат приписваното им престъпление. На първа инстанция те са осъдени съответно на 26 и на 25 години затвор. Следва обжалване, което преминава през всички възможни съдебни инстанции в Италия. Нокс и Солечито прекарват 4 години зад решетките. В даден момент от поредния етап по делото те са пуснати на свобода и през 2011 г. Нокс се връща в САЩ в очакване на окончателното решение от обжалването. След редица съдебни обрати тя и Солечито са оневинени през 2015 г. от най-висшата италианска съдебна инстанция – Касационния съд. За убийството на британката на дълги години затвор е осъден италианец от котдивоарски произход.
В Италия обаче някои хора продължават да вярват, че Нокс е била замесена по някакъв начин в престъплението, въпреки че тя винаги е казвала, че е невинна и че е била подложена на полицейски тормоз, и правата й са били нарушени при първите й разпити, на които не е имала дори адвокат и преводач. В САЩ пък първоначалната осъдителна присъда на Нокс беше възприета като резултат от пропуски в италианското разследване.
През 2024 г. италиански съд потвърди присъда срещу Аманда Нокс по друго дело, произтичащо от делото срещу нея за убийство. Присъдата беше за оклеветяване заради това, че първоначално тя се е опитала да накисне за убийството на Мередит Кърчър своя френско-конгоански работодател в Италия. Нокс винаги е казвала, че е действала така под натиск в ареста.
Американката спечели и дело срещу Италия в Европейския съд за правата на човека заради това, че в първите часове от арестуването й италианските власти не са й осигурили нито адвокат, нито преводач по време на разпитите.
Съдебната сага на Нокс породи напрежение между САЩ, Великобритания и Италия в продължение на години.
След като се връща в САЩ през 2011 г., Нокс завършва висше образование и започна да работи по автобиографична книга, в която разказва за делото срещу нея. Нейното семейство е в тежко финансово положение по това време, защото е похарчило доста пари за защитата й. Приходите от автобиографичната книга на Нокс, появила се на пазара през 2014 г. и озаглавена „В очакване да бъдеш чут: Мемоари“, отиват за покриване на разходите по адвокатската й защита в Италия.
След това Нокс започва работа в сиатълски вестник и сътрудничи на организации, подпомагащи хора, които са били осъдени погрешно. През годините Нокс води подкасти и е лектор на събития за набиране на средства за благотворителни цели. През 2019 г. тя се връща в Италия като лектор на конференция, посветена на правосъдието. Тогава тя участва в дискусионен панел, озаглавен „Да бъдеш осъден от медиите“, припомня „Вашингтон пост“.
Семейството на убитата Мередит Кърчър през годините казва, че не одобрява дейностите, които развива Нокс и твърди, че тя се опитва да извлече дивиденти от шумотевицата около това престъпление, пораждащо интереса на медиите и до днес.
Аманда Нокс се омъжва през 2020 г. за писателя Кристофър Робинсън, който е свързан със сиатълска новинарска издателска фамилия. Двамата имат момче и момиче, родени съответно през 2021 г. и 2023 г.
През годините освен автобиографията на Нокс има още няколко книги, посветени на убийството на Мередит Кърчър и делото срещу американката. Едната от тях разказва за убийството през погледа на бащата на жертвата. Друга е написана от бившия приятел на Нокс – Рафаеле Солечито, също обвинен и оневинен по случая. Самата Аманда Нокс пише още една автобиографична книга, публикувана през 2025 г. и озаглавена „Свободна: В търсене на смисъла“.
Случаят става вдъхновение и за документални филм, за два телевизионни пълнометражни филма и една кинолента и за един телевизионен сериал. Един от документалните филми за историята на Нокс е създаден от самата нея и продуциран от нея и от Моника Люински, небеизвестната стажантка в Белия дом, която едва не доведе до отстраняване от власт на американския президент Бил Клинтън, пише АНСА.
Сега Нокс е решила да разкаже историята си под формата на моноспектакъл и дръзва да дойде в родината на убитата Кърчър. Пиесата на американката е дефинирана от самата нея като комедия и това е подразнило много семейството на Кърчър, посочва италианската агенция. Италианският адвокат на роднините на убитата студентка, Франческо Мареска казва, че пиесата, която ще представи Нокс в Единбург е проява на лош вкус и оскърбление за паметта на Мередит Кърчър. "Изгубихме всякаква надежда, че Аманда може да разбере болката, която семейство Кърчър изпитва вследствие на тази история, белязана и до днес от множество сериозни неясноти“, добави адвокатът Мареска, цитиран от АНСА.
Когато говори за семейство Кърчър адвокатът има предвид братята и сестрите на убитата Меридит. Бащата на момичето преди шест години беше намерен в безсъзнание и с травми край път в Кройдън в Южен Лондон и умря няколко дни след това в болница. Първоначално се смяташе, че е бил блъснат от автомобил и водачът е избягал от местопроизшествието. Резултатите от аутопсията на тялото обаче показаха, че травмите му са причинени от падане, припомнят Би Би Си и „Гардиън“. Майката на Меридит Кърчър почина няколко месеца по-късно, допълва „Дейли мирър“.
Самата Аманда Нокс миналата седмица заяви, че ако беше жива, Мередит Кърчър би харесала моноспектакъла й, защото тя е била интелигентна и фина личност, припомня АНСА. Нокс акцентира, че в пиесата си тя не се подиграва с убийството на британката. Американката добави, че се опитва да представи с чувство за хумор единствено начина, по който медиите са я набедили за убийца на Меридит и са я обрисували като зъл човек, отбелязват „Дейли телеграф“ и „Лондон ивнинг стандард“.