Фестивалната програма започва на 18 май (неделя) с откриващ юбилеен концерт по повод 80-годишнината на Националното училище за музикално и танцово изкуство (НУМТИ) „Добрин Петков“ в Етнографския музей.
Форумът продължава на 20 май (вторник) с „Клавирен калейдоскоп“ с участието на Борислава Танева (пиано) и нейните възпитаници – Николай Маринов, Ивайло Василев и Ангел Ялъчков, в концертната зала на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф.Асен Диамандиев“ - Пловдив (АМТИИ). На същото място, на 22 май (четвъртък) ще се състои концерта Hommage à J.S Bach - по повод 340 години от рождението на композитора, с участието на Венсан Дюбоа (орган), а на 28 май (сряда) ще се представят Карлхайнц Шютц (флейта) и Мария Принц (пиано).
Късноантичната сграда „Ирини" е домакин на 30 май (петък), на концерт на квартет „Арте“ в състав – Десислава Петева (флейта), Демна Гигова (виола), Теодора Атанасова (виолончело) и Петя Бъговска (контрабас), а на 1 юни (неделя) на Ивайло Койчев (маримба).
В концертна зала на АМТИИ на 3 юни (вторник) ще се състои концерта „Звездите на утрешния ден“ на Михаил Гаврилов (цигулка) и Ивана Говедарска-Ролдау (пиано). На 5 юни (четвъртък), в същата зала, концерт ще изнесе камерен оркестър „Академия музика Пловдив“ с диригент Хуан Хосе Наварро, Дуня Наварро (цигулка) и Мария Джуклеска (цигулка), а на 10 юни (вторник) е вокалният концерт на Зоряна Кушплер (мецосопран) и Донка Ангъчева (пиано).
Закриващият клавирен концерт „150 години от рождението на Морис Равел“ - на Чинция Бартоли (пиано), е на 13 юни (петък) в Етнографския музей.
Артистичният директор на фестивала, проф. д-р Евгений Шевкенов казва по повод тазгодишното издание, че фестивалът продължава традицията на елитно българско и международно участие, обогатявайки палитрата на афиша си с не толкова често застъпените инструменти орган и маримба, акцентирайки върху еволюционното набъбване на камерния ансамбъл „Академия музика Пловдив“ в камерен оркестър и значителното разрастване на майсторските класове.
От 2022 г. АМТИИ, която от същата година е и основният организатор на фестивала, е притежател на патентната марка „Международен фестивал на камерната музика Пловдив". Програмата на фестивала е под селекцията на артистичния директор на инициативата.
„Нищо не се мени толкова често, колкото миналото. Всяко поколение си създава собствен възглед за историята”, казва Жан-Пол Сартр. Красотата на камерната музика изпълва живота на много отминали поколения,говори с живия си език и на нас самите. Ще пленява и следващите поколения, изпълвайки същността им с прелест, благородство и доброта. С ясното съзнание за огромното значение на Фестивала на камерната музика, приветствам всички участници в неговото 61-во издание“, казва доц. д-р Жан Пехливанов, ректор на АМТИИ.
По думите на домакините основната цел на форума е да се осигури продължаването на дългогодишната традиция за представяне на камерна музика на най-високо равнище и поддържане на амбицията за децентрализация и богато културно извънстолично съдържание.
През домакинството, което АМТИИ, като главен организатор на фестивала, предоставя, се добавя и модулът за международни майсторски класове като част от програмата на фестивала.
Тази година майсторските класове ще се проведат на следните дати: 21 май – проф. д-р Борислава Танева (пиано); 7 юни – Пенчо Пенчев (тромпет); 8 юни – доц. д-р Едуард Сарафян (кларинет); 9 юни – проф. д-р Борислав Ясенов (флейта); 10 юни – д-р Елвира Матева (камерно пеене); 11 юни – проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак (класическо пеене); 12 юни – д-р Георги Славчев (пиано), и на 13 юни с доц. д-р Евгений Шевкенов (цигулка).
Създаден от българските музиканти маестро Ангел Христов, проф. Владимир Аврамов, проф. Александър Нейнски, Добрин Петков и Марко Мешолам, Международният фестивал на камерната музика Пловдив (МФКМ) е най-старият фестивал за камерна музика в Европа и най-дългогодишният фестивален музикален форум с международно и българско участие, който се реализира без прекъсване, от годината на своето основаване – 1964 г. досега, като през 2023 г. фестивалът има две издания, за да се компенсира пандемичната 2020 г.