Кондиката на Дряновския манастир разкрива колко драматични са били събитията от Априлското въстание в тази света обител, каза Цветомира Койчева

Кондиката на Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“ е изключително ценен документ, който детайлно и автентично описва събитията около Априлското въстание от 1876 г., включително деветдневната обсада на светата обител. Това каза началникът на отдел „Държавен архив – Габрово“ Цветомира Койчева по повод представянето на новия брой на списание ЛИК на БТА, посветен на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание.
Тя отбеляза, че документът се съхранява в Държавния архив в Габрово и рядко се показва в оригинал поради строгия режим на съхранение. „Това е източник с изключително голяма стойност по стандартите на архивната система“, подчерта Койчева.
По думите ѝ кондиката представлява записки на игумена на манастира отец Пахомий, който е пряк участник и свидетел на събитията. „Текстът е създаван по време на самите събития и затова има огромно значение – той е автентичен и детайлен разказ за случилото се“, посочи Цветомира Койчева. Тя направи сравнение със записките на Захари Стоянов, като уточни, че разликата е в гледната точка. „Авторът тук не е външен наблюдател, а човек, който ръководи и носи отговорност – игумен, стремящ се да спаси манастира и хората в него“.
Кондиката описва подготовката на въстанието в Дряновския край, пристигането на четите, сред които тази на Бачо Киро и поп Харитон, както и превръщането на манастира в крепост. „Дряновският манастир се превръща в една от основните крепости на въстанието, а деветдневната обсада е една от най-дългите по време на Априлското въстание“, припомни Койчева.
Тя цитира част от записите на игумена, които показват усилията за организиране на отбраната: „…да разбият на всяка килия стена, за да се върви една в друга… и която пушка работи, тя да гърми…“.
По думите на Цветомира Койчева документът съдържа и силно емоционални моменти, включително раздялата на Пахомий с неговата майка: „И се разделихме с жалост…, и тя ми каза: Господ да те опази… и дано да се видим втори път. И не се видяхме…“.
Койчева обърна внимание и на описанията на тежките моменти по време на обсадата, включително на инцидента с избухването на барут, при който е ранен поп Харитон, като впоследствие ослепява, както и на последвалите опити за пробив и трагичния край на защитниците.
„Записките разкриват не само военните действия, но и разрушаването и ограбването на манастира след превземането му“, допълни тя. По думите ѝ в текста ясно се виждат мотивите на нападателите, сред които освен потушаването на въстанието е и стремежът към грабеж.
Койчева подчерта, че документът има значение и като източник за материалното богатство на манастира, тъй като съдържа подробно описание на съхраняваните там ценности.
Тя отбеляза, че кондиката е дигитализирана и достъпна за широката публика чрез информационната система на Държавна агенция „Архиви“.
„Много е важно в годината на 150-годишнината от Априлското въстание да се постави въпросът за ново издание на тези записки, за да достигнат до съвременния читател“, отбеляза Койчева. Тя изрази надежда, че изданието може да намери място и в училищата в Габровска област. „Това би било чудесен начин да изпълним мисията си – да направим този важен исторически извор достъпен за младите хора“, добави тя.
Цветомира Койчева благодари за възможността да представи документа в рамките на събитието на БТА. Според нея инициативи като списание ЛИК са значими за съхраняването на историческата памет.