"Според проучвания на Маринка Гочева, дългогодишен специалист в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, опълченците от Казанлъшко са основно земеделци. Има и представители на занаятчиите, учителското съсловие, търговците", обясни той. Разбираемо някои от опълченците след Освобождението стават част от младата българска войска като подофицери и офицери, като има и известен брой чиновници. Д-р Маринов посочи и няколко примера - Станьо Гъдев, който е родом от Шипка, участва в Априлското въстание, след това е опълченец, а след Освобождението става кмет на казанлъшкото село Дунавци. Мирчо Петков Попов е роден в Казанлък, уважаван учител е, заточеник в Диарбекир, достоен опълченец в редовете на Пета дружина.
Той посочи още, че за проявен героизъм в боевете при Стара Загора, Шипченския проход и Шейново с руското военно отличие „Знак за отличие на Военния орден „Свети Георги” са наградени опълченецът от 3-а дружина Никола Денев Духтев от село Шипка, опълченците от 5-а дружина Илия Стойков от Казанлък, Стойно Марков от село Габарево, Иван Минчев от село Александрово, опълченецът от 6-а дружина Иван Добрев от Казанлък. Петима от опълченците от Казанлъшкия район се включват в Сръбско-българската война, защитавайки Съединението ни, допълни директорът на Исторически музей „Искра“.
Опълченците от Казанлъшко системно участват в честванията на загиналите от четата на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа и във всички възпоменателни инициативи, свързани с Шипченската епопея и Освобождението, посочи още той.
По думите му най-много представители в Българското опълчение дава Габрово, както и други наши центрове като Търново, Панагюрище, Сливен, Копривщица, Карлово, София и т.н. "Няма как да изброим всички градове, хора от всички краища на българското землище се вливат в редиците на Опълчението. Така или иначе Казанлък и районът заемат много почетно място от дистанцията на времето. Неслучайно и доста герои от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. произхождат от тези места", добави д-р Маринов.