"Ние и по време на Олимпийските игри си бяхме такива и благодарим за инициативата, за да припомним, че баскетбол е имало и ще има и в бъдеще. Усещането беше извънземно, както се казва. Ти летиш, постигнал си най-високия връх в спорта", коментира Петкана Макавеева, чийто двама сина - Стефан Георгиев и Златин Георгиев бяха сред гостите на церемонията.
Попитана колко често се връща към тези незабравими митове, Макавеева отговори: "Много често аз специално и моите колежки от баскетбола. И много често се събираме не само на такива официални тържества. Събираме се и си спомняме, защото това са хубави спомени, които никой не може да ти вземе. Никой не може да ти отнеме радостта от това, което си постигнал за България. Защото аз, например, а и още пет момичета имаме и медали от Монреал през 1976 година."
"Това беше вторият голям успех на българския национален отбор след Игрите в Монреал през 1976 година. Постигнахме голям успех - сребърен медал. Всички това дължим на много упорита работа, на един невероятен треньор, който през целия период ни е учил, сплотявал и мотивирал за големите битки. Това беше един период, в който дойдоха едни от най-големите успехи. Олимпиадата за нас беше като една еуфория, а най-тежкото беше квалификацията във Варна", спомни си Надка Голчева.
"Надяваме се младите да имат мотивация и като видят да се споменават нашите успеха да имат стимул. Това е много важно в спорта - да знаеш какво искаш и за какво се бориш. Може би на това се дължат и нашите успехи. Горда съм, че съм част от това голямо поколение. Радвам се, че една от моите последователки като треньор Таня Гатева - моя възпитаничка при жените, вече е поела палката на треньор. Надявам се да постигне това, което си мечтаем", завърши Голчева по повод настоящия национален селекционер при жените.