Австрия отчита спад при молбите за убежище и нелегалните мигранти в първата половина на годината

През първата половина на тази година в Австрия е отчетен значителен спад на молбите за убежище, съобщава в. „Курир“, цитирайки доклад на Министерството на вътрешните работи.
За посочения период са получени 13 479 молби за убежище, което представлява спад от 42 процента в сравнение с първата половина на 2023 г. През 2022 г. между януари и юни са постъпили близо 44 000 молби. Въпреки това тазгодишната цифра не е най-малката за всички времена, през първите шест месеца на 2019 г. постъпилите молби са 12 900.
Заместник-ръководителката на Федералната служба за имиграция и убежище Каролине Прайзер, посочи, че в страни като Гърция и Италия се наблюдава силно увеличение на броя на търсещите убежище.
Това, което прави впечатление в данните за тази година, е големият брой непълнолетни: 53,7 процента, повече от половината от молбите са от хора под 18 години - през 2023 г. група е значително по-малка, като представлява една трета от всички молби. От Министерството на вътрешните работи обясняват този факт със сбирането на семействата. 
Делът на жените сред кандидатите за убежище от януари до юни 2024 г. е 36 процента, което също е много повече, отколкото през предходните години: през 2022 г. той е бил 9 процента, а през 2023 г. – 24 процента.
Директорът на федералната полиция Михаел Такач отчита, че в резултат на националните и международните мерки е намаляла и нелегалната миграция. През първата половина на годината на границите са били задържани 8470 души, което е с 63 процента по-малко в сравнение със същия период на 2023 г.
Досега през тази година са издадени 14 772 разрешения за пребиваване, 9931 от тях са били предоставяне на убежище. Останалите са разрешителни за пребиваване за субсидиарна закрила и хуманитарни разрешителни. Особено хората от Иран, Сирия и Афганистан имат голям шанс да получат убежище, както и лицата без гражданство. По отношение на страните на произход сирийците вече са начело с около 8400 молби. Втората по големина група са афганистанците с близо 1400 молби.
В отговор на парламентарен въпрос министърът на вътрешните работи Герхард Карнер предостави данни за текущата година по отношение на депортациите: според тези данни са извършени 600 така наречени „извеждания извън страната“, като Словакия е била държавата с най-голям брой изведени мигранти, следвана от Унгария, Румъния и Полша - повечето депортации са извършени в рамките на ЕС. По данни на Министерството на вътрешните работи през предходната година са били депортирани 5990 души, а 6910 са се върнали доброволно в страната си на произход. 
През 2023 г. във Федералната служба за имиграция и убежище са подадени 78 741 молби за убежище, като 19 процента от случаите са решени положително. Десет процента от кандидатите са получили временна закрила или хуманитарно право на престой. В 31 процента от случаите е имало отказ, повече от 31 000 души или 40 процента от кандидатите са „избегнали процедурата“, сочат официалните данни, цитирани от вестник „Курир“.