По въпроса с нелегалната миграция Карнер се спря на развитието на проблема и отбеляза връхната му точка през 2022 г., когато в Австрия са постъпили 112 000 молби за убежище, което нарежда страната по брой на мигрантите на глава от населението на второ място след Кипър. Взетите мерки, включващи засилен граничен контрол и общи акции с Унгария, Сърбия и други страни, отчита Карнер, са имали ефект: през 2023 година броят ма мигрантите е спаднал до 58 000. Чрез въвеждане на визи за Сърбия за индуси и тунизийци броят им от 30 000 през 2022 г. е спаднал на няколкостотин през миналата година.
Всички действия, в които участва и австрийското правителство, обобщава министърът, са предизвикали движение към овладяване на проблема в европейски мащаб. Наложеното от Австрия вето за разширяване на Шенгенското пространство с България и Румъния и последвалото след продължителни преговори споразумение за разширяване на Шенген по въздух и вода, което влиза в сила в края на март тази година, министърът окачествява като стъпка към изпълнение на условията, допринасящи за функциониращ Шенген. Укрепването на външната граница на ЕС и изпращането на войски на Фронтекс на българо-турската граница са също мерки, допринасящи за контрол на нелегалната миграция.
На въпрос на БТА възможно ли е да бъде назован броят на мигрантите, които Австрия ще върне на България, вписано като едно от условията за пълноправно членство на България в Шенген, министърът отказа да назове число, като посочи, че това зависи от регламентите на Дъблинското споразумение. „В известен смисъл и Австрия в момента не е пълноправен член на Шенген, тъй като от страна на Германия е наложен контрол по австрийско-германската сухопътна граница. Това е така, защото Шенген не функционира“, заяви Герхард Карнер.