Миналата година молбите за убежище в Белгия са били най-много от 2015 г. насам, като почти 40 000 души са потърсили международна закрила. По-специално, броят на молбите на палестинците рязко се е увеличил, съобщава белгийската новинарска агенция Белга.
За 2024 г. броят на молбите са очаква да са 39 615, което е най-високата стойност от бежанската криза през 2015 г. и представлява увеличение от близо 12% спрямо 2023 г. Само през октомври са били подадени 4383 молби, което е най-значителният месечен скок от близо десетилетие.
Основните страни на произход включват Палестина, Сирия, Еритрея и Турция. Броят на заявленията на палестинците се е увеличил рязко, със 74%, а на сирийците - с 33%.
Напускащият поста държавен секретар по въпросите на бежанците и миграцията Никол де Мор обърна внимание на проблема с вторичната миграция, при която търсещите убежище, които вече са се регистрирали в друга държава от ЕС, продължават към Белгия. Близо половината от всички кандидати за убежище през миналата година са били регистрирани другаде в Европа.
Де Мор подчерта необходимостта от реформи в рамките на Европейския пакт за миграцията, за да се ограничи тази тенденция. "Трябва ясно да заявим, че повторното кандидатстване в Белгия след решение в друга държава от ЕС е безсмислено", обясни тя.
Въпреки рекордните 34 052 решения, издадени от Службата на Белгия за бежанците и лицата без гражданство през 2024 г., системата остава претоварена. В края на годината повече от 26 000 случая все още са в процес на разглеждане.
Това изоставане задълбочи кризата с намирането на подслон, като остави хиляди търсещи убежище без достъп до основни услуги като настаняване и храна.