Единадесет европейски държави и Канада заеха по-твърда позиция спрямо еврейските селища на Западния бряг

Във вторник, 8 септември, беше отбелязан важен момент в отношенията между Израел и европейските му съюзници с общото обявяване от Великобритания, Франция и още девет европейски държави - Дания, Испания, Финландия, Ирландия, Исландия, Норвегия, Полша, Португалия и Швеция - както и Канада, на санкции срещу стоки от еврейските селища на Западния бряг, съобщиха световните медии.
Новото британско правителство пое водещата роля, като открито се разграничи от позициите на предишните правителства, посочи в. „Монд“.
„Етническо прочистване“, „военни престъпления“, нарушения на „международното хуманитарно право“, „терористи заселници“ - необичайно острият език на външния министър Ед Милибанд, който сам подчерта еврейската си идентичност и личните си връзки с Израел - предвещава период на засилено напрежение с Израел, добавя изданието.
„Британското правителство е съгласно, че в райони на Западния бряг се води етническо прочистване на палестинци, извършвано от терористи сред заселниците“, заяви Милибанд. „Твърде често израелското правителство си е затваряло очите за това“, добави той.
Великобритания - един от най-близките европейски съюзници на Израел - за първи път подкрепи и решението на Международния съд от 2024 г., според което израелската окупация на палестински територии е незаконна. Лондон обяви и санкции срещу британски компании, които участват в търгове за разширяване на селищата, включително за проекта Е1, одобрен от израелското правителство през август, чиято цел е да изолира арабската част на Източен Йерусалим, анексирана от Израел, от Западния бряг и да раздели северната и южната част на територията, съобщи в. „Ню Йорк таймс“.
Преминаването на тази „червена линия“, по думите на Милибанд, ускори обявяването на мерки, очаквани отдавна от защитниците на правата на палестинците. Подобно на западните си колеги британският външен министър определи случващото се като „блокиране на решението за две държави“ - дипломатическа цел, която все още се подкрепя от част от международната общност въпреки ситуацията на място: разширяването на еврейските селища на Западния бряг с темпове, невиждани от идването на власт на управляващата коалиция през 2022 г., и опустошаването на ивицата Газа след нападението на палестинската ислямистка групировка „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., пише "Монд".
Даниел Леви, ръководител на базирания в Лондон и Ню Йорк мозъчен тръст „Американско-близкоизточен проект“ (U.S./Middle East Project), работещ за постигане на мир в Близкия изток, който критикува предишното лейбъристко правителство за предприемането според него на половинчати мерки спрямо Израел, заяви, че новият премиер Анди Бърнам е разбрал необходимостта да се направи повече.
През септември 2025 г. бившият британски премиер Киър Стармър призна държавата Палестина, както направиха Франция и Канада, и спря лицензи за износ на оръжия, които могат да бъдат използвани в ивицата Газа, както и преговорите по ново търговско споразумение. Той обаче беше критикуван, включително от новия премиер Анди Бърнам, че не е стигнал достатъчно далеч, припомня „Монд“.
Според различни социологически проучвания, публикувани през последните месеци, половината британци, независимо от политическите си възгледи, подкрепят търговското ембарго върху селищата. Решението предизвика безпокойство сред част от еврейската общност, но същевременно успокои привърженици на Лейбъристката партия, някои от които се бяха насочили към Зелената партия заради по-активната ѝ позиция по палестинския въпрос.
Консервативни депутати изразиха опасения за отражението на влошаващите се отношения между двете страни върху сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната, както и за възможни ответни търговски мерки, особено във фармацевтичния сектор. Депутати от партия "Либерални демократи" обаче призоваха ембаргото да бъде въведено възможно най-бързо, докато външният министър посочи срок от „шест до девет месеца“ за прилагането му.
Еврейският лидерски съвет, който представлява британската еврейска общност, предупреди, че санкциите могат да се превърнат във „фактически бойкот на целия Израел“. Милибанд отхвърли подобен сценарий, както и източник, близък до френското външно министерство, който подчерта, че Израел остава „търговски партньор“.
Други водещи британски равини обаче подкрепиха мерките на правителството и подчертаха, че времето за бездействие по отношение на насилието от страна на заселниците трябва да приключи, съобщи в. „Гардиън“.
Наложените санкции обхващат широк спектър от стоки, като две трети от тях са промишлени продукти, например текстил и пластмаси, а останалата част са селскостопански продукти. 
Собственици на бизнеси в израелските селища предупредиха, че наложените ограничения ще намалят приходите им. Един от тях заяви, че може да бъде принуден да закрие фермата си за отглеждане на фурми, предаде Ройтерс.
Яков Берг, ръководител на винарната „Псагот“ край палестинския град Рамала, каза, че Великобритания е важен пазар за винарната, която изнася около 60% от продукцията си, и нарече санкциите „проява на антисемитска омраза“.
В кибуца Алмог, еврейско селище в долината на река Йордан южно от палестинския град Йерихон, 59-годишният Мойзес Гази, един от многото производители на фурми в района, заяви, че санкциите в крайна сметка могат да навредят и на палестинците, които работят във фермата му.
„Ако не мога да продавам фурмите си в Европа, трябва да закрия бизнеса. Ако го закрия, всеки от палестинските работници, които имат по три, четири или пет деца, какво ще правят?“, попита той.
Прилагането на санкциите на практика обаче ще се основава на съществуващ механизъм, тъй като от две десетилетия ЕС изключва стоките от еврейските селища от преференциалните търговски споразумения с Израел, обясни Мартин Конецни от базираната в Брюксел неправителствена организация „Европейско-близкоизточен проект“ (European Middle East Project).
Във Франция решението да се присъедини към британската инициатива бе взето по време на посещението на Еманюел Макрон в Лондон и срещата му с Бърнам на 3 септември. То последва блокирането на френско-шведско предложение, внесено пред 27-те страни членки преди лятото, което предвиждаше ембарго или по-високи мита върху стоките от селищата.
Париж се стреми да си върне инициативата по въпроса, който Елисейският дворец беше оставил на заден план след признаването на държавата Палестина преди близо година, отбеляза "Монд".
Изданието добави, че прилагането на тези мерки, чиито конкретни параметри предстои да бъдат определени от всяка държава, е резултат от неспособността на 27-те страни членки на Европейския съюз да постигнат съгласие за общи действия. През септември 2025 г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи частично спиране на споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, но 27-те държави членки така и не успяха да постигнат консенсус.
През май страните членки все пак успяха единодушно да наложат санкции на организации на заселници, свързани с насилие, но не постигнаха съгласие за други санкции, особено по отношение на стоките от селищата.
Заради продължаващите блокажи и липсата на подкрепа от Италия, която запазва двусмислена позиция по въпроса, държавите, готови да предприемат действия, решиха да приемат собствени национални мерки, следвайки вече дадения пример от Испания, Ирландия, Белгия и Нидерландия.
„Идеята за бойкот на стоките от селищата или дори за различното им третиране по отношение на митата и търговските режими винаги е била обсъждана, но досега почти нищо не бе направено“, каза пред в. „Ню Йорк таймс“ Даниел К. Кърцър, бивш посланик на САЩ в Израел.
„Дори идеята стоките от селищата ясно да бъдат обозначавани, за да се разграничават от стоките с произход „Израел“, не получиха развитие“, добави той.
Санкциите подчертават и нарастващото разминаване между Европа и САЩ по отношение на политиката към Близкия изток, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Вашингтон изненадващо обаче не реагира остро, след като Великобритания, последвана от още единадесет държави обяви налагането на мерки.
Администрацията на Доналд Тръмп очевидно няма да последва примера на Великобритания, заяви лаконично в коментар държавният секретар Марко Рубио. Той добави, че Великобритания е уведомила предварително американската администрация за намеренията си - най-вероятно по време на телефонния разговор между Тръмп и британския премиер Анди Бърнам в понеделник. Рубио заяви също, че САЩ споделят „целта за стабилност“ в напрегнатия момент за региона и „не искат да видят увеличаване на насилието на Западния бряг“, съобщи Би Би Си и отбеляза, че реакцията на Вашингтон трудно може да се определи като остър упрек към британската политика, още по-малко като заплаха за наказателни мерки.
Силно произраелски настроени републиканци в Конгреса открито настояха за действия срещу Великобритания, като посочиха, че щати като Флорида имат закони, предвиждащи наказателни мерки срещу компании, които бойкотират Израел. От Белия дом и Държавния департамент обаче не последва по-остра критика към Лондон.
Основният външнополитически приоритет на Тръмп в момента е да предотврати задълбочаването на кризата в Ормузкия проток, който се превърна във фокус на буксуващата му война с Иран. Съвместната атака на САЩ и Израел остави множество точки на напрежение в сложните отношения между Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху, припомня Би Би Си.
В ключови моменти, когато Тръмп се опитваше да постигне споразумение с Техеран, Нетаняху засилваше военните действия срещу шиитската ислямистка паравоенна групировка и политическа сила в Ливан „Хизбула“  - действия, които можеха да провалят американската дипломация.
В същото време Тръмп иска напредък по своята мирна инициатива за Газа, която предвижда разоръжаване на „Хамас“ и изтегляне на израелските сили. Нетаняху публично отхвърли плана в настоящия му вид. Затова като цяло изглежда той не желае в момента да защитава Нетаняху, отбеляза Би Би Си.
Във вторник Белият дом се дистанцира и от изказванията на американския посланик в Израел Майк Хъкаби, който пред Би Би Си разкритикува новите санкции. Представител на администрацията на американския президент каза пред изданието „Аксиос“, че изказванията „не са били съгласувани с Белия дом или Държавния департамент“.
В интервюто Хъкаби определи решението на британското правителство като „дискриминация срещу еврейския народ“.
Гневната реакция на Израел, от друга страна, показа, че страната възприема промяната в британската политика като нещо повече от символичен жест, пише „Монд“.
Израел разпореди закриването на британското генерално консулство в Източен Йерусалим, което представлява британските интереси в Йерусалим, на Западния бряг и в Газа. Основано през 1839 г., то е едно от най-старите дипломатически представителства в региона.
Израел също така забрани на 12 предимно леви британски депутати да влизат в страната, прекрати британското обучение на палестински сили за сигурност и изключи Великобритания от координационната мисия за Газа.
Израелският президент Ицхак Херцог предупреди, че британските санкции срещу еврейските селища „ще се окажат сериозна грешка“. „Санкциите не са решение - диалогът е“, заяви Херцог.
Израелският външен министър Гидеон Саар обвини „враждебно настроеното лейбъристко правителство“ в „систематични действия срещу държавата Израел“. По думите му Израел няма друг избор, освен да отвърне на удара срещу този „морално изкривен“ ход.
Ответните мерки на Израел срещу Великобритания заради забраната за внос от еврейските селища са замислени така, че да накарат Лондон „да усети болезнено“ последствията, и вероятно са постигнали целта си, заяви вчера бившият високопоставен американски представител Елиът Ейбрамс пред в. „Джерузалем пост“.
Решението на Израел да закрие британското консулство в Източен Йерусалим и да изключи Великобритания от дипломатическите и свързаните със сигурността дейности по палестинските въпроси ще ограничи способността на Лондон да играе глобалната роля, към която се стреми, посочи той.
Ейбрамс каза също, че с влошаването на дипломатическите отношения между двете страни въпросът вече е дали това ще се отрази и на военното и разузнавателното сътрудничество.
Макар подобни отношения понякога да могат да бъдат изолирани от политическите спорове, той заяви, че Израел ще се стреми да маргинализира Великобритания в израелско-палестинската дипломация и в следвоенния процес в Газа.
По думите му острата реакция на Израел също така има за цел да предупреди останалите държави, че подобни действия ще имат цена.
До момента Израел не е предприел аналогични мерки срещу Франция, макар че миналата година остро критикува Макрон заради водещата му роля в кампанията за признаване на Палестина.
От друга страна, осем държави с преобладаващо мюсюлманско население, сред които съюзникът на Израел Обединените арабски емирства, приветстваха решението на Лондон да наложи санкции на еврейските селища на Западния бряг и призоваха други страни да направят същото, съобщи в. „Таймс ъф Израел“.
В съвместно изявление външните министри на Катар, Турция, Египет, Индонезия, Йордания, Пакистан, Саудитска Арабия и ОАЕ заявиха, че „приветстват решението на британското правителство да забрани вноса на стоки от незаконните еврейски селища в окупираната палестинска територия“.
Министрите заявиха, че се надяват тези стъпки „да помогнат за мобилизирането на международната общност да предприеме подобни действия в съответствие с международното право и да потърси отговорност от организациите и лицата, ангажирани с незаконни дейности по изграждането на селища“.
Министрите също така призоваха Израел да отмени всички мерки, свързани със строителството на селища, както и други действия, насочени към промяна на географския и демографския характер на окупираната палестинска територия.
По данни на израелската правозащитна организация „Бецелем“ около 620 000 израелски заселници живеят на Западния бряг и в Източен Йерусалим.
Между 11 и 24 август при 80 нападения, извършени от еврейски заселници в този район, са били ранени хора или са нанесени материални щети, съобщи ООН, цитирана от сп. „Тайм“. По данни на организацията през 2026 г. при подобни инциденти са били ранени над 1040 палестинци, а 79 палестинци, сред които 19 деца, са били убити от израелски военнослужещи или заселници.
Това допълва нарастващото насилие срещу палестинците на Западния бряг след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., при което загинаха около 1200 души, а над 200 бяха взети за заложници. Оттогава на Западния бряг са били убити още около 1100 палестинци.
Западният бряг се простира на повече от 400 километра и от 1967 г. е разделен на територии, намиращи се под различни степени на израелски контрол, припомня в. „Таймс“.
Зона А, която обхваща по-малко от 20% от Западния бряг, е под управлението на Палестинската автономия и включва големи градове като Наблус, по-голямата част от Хеброн и административния център Рамала. Зона Б е под съвместен израелско-палестински контрол по отношение на сигурността, докато Зона C е изцяло под израелски граждански контрол. Именно там са разположени еврейските селища.
Сред тях са Маале Адумим, източно от Йерусалим, и Ариел, където има голям университет.
Всички еврейски селища на Западния бряг се смятат за незаконни съгласно международното право, тъй като са изградени на територия, окупирана от Израел след арабско-израелската война от 1967 г., отбелязва изданието и припомня, че споразуменията от Осло през 90-те години поставиха началото на поредица от неуспешни мирни инициативи, с които бяха въведени трите зони, които съществуват и днес.