ЕС е жив организъм, който трябва да се променя и да се адаптира към съвременните реалности, заяви евродепутатът Илхан Кючюк

Европейският съюз (ЕС) е жив организъм, който трябва да се променя и да се адаптира към съвременните реалности, каза за БТА българският евродепутат Илхан Кючюк от група „Renew Europe“.
ЕС трябва да реши един фундаментален въпрос - дали иска да бъде геополитическо джудже, което означава, че решенията трябва да се вземат по настоящия дневен ред - всяка държава да определя своята външна политика, или да отидем към една по-голяма федерализация, което означава по-скоро единна външна политика, коментира Кючюк. Този разговор не просто е оставен някъде в ъгъла, а и няма сериозно желание да се говори по този същностен въпрос за бъдещето на ЕС, каза още евродепутатът.
Явно е дошло времето ЕС да реши дали иска като 27 държави да върви с една и съща скорост. Наблюдаваме тенденции, които показват, че всички 27 държави няма как да се придвижим заедно, отбеляза евродепутатът.
Това, което неформално се говореше през последното десетилетие, е изграждането на концентрични кръгове на Европейския съюз – не просто наложителна идея, а по-скоро реалност вече в Европейския съюз. Тези, които искат да бъдат по-в центъра на европейския дебат, ще се придвижват по-бързо, ще искат по-голяма стратегическа автономия за ЕС, което означава, че трябва да бъдат готови да работят повече заедно. Тези, които ще бъдат в периферията на ЕС, ще провеждат необходимите действия по интеграция доста по-бавно и ще се разкачат във времето от основния кръг, който взема решенията и придвижва ЕС, коментира Илхан Кючюк.
България имаше големия шанс да бъде част от този първи кръг с членството си в Шенген и еврозоната. Оттук нататък обаче е големият въпрос дали формалното членство само по себе си ще бъде достатъчно да ни остави за продължителен период от време в центъра на вземането на тези решения, каза евродепутатът.
Относно идеята да отпадне консенсуса при вземането на някои решения в ЕС, Кючюк отново посочи, че трябва да бъде решено какво иска да бъде ЕС.
Ако е един разхлабен съюз от много държави, със сигурност квалифицираното мнозинство, дори и да бъде въведено като технология за вземане на решение, няма да помогне нито за бързината на самите решения, нито за геополитическата амбиция на самия Съюз, каза евродепутатът. Ако идеята е да се превръща все повече в федерален тип структура, означава, че начинът на вземане на решение трябва да бъде променен, каза още той.
В България дълго време се говори, че това едва ли не ще ощети националния ни интерес по отношение на политиката по разширяване и по-конкретно евентуалното бъдеще членство на Северна Македония. Това просто е дълбоко невярно, защото никога в същинския дебат за бъдещето на ЕС не е фигурирала идеята, че трябва да се вземат решения с квалифицирано мнозинство, когато се отваря и затваря един или друг клъстър на държава, която иска да бъде част от ЕС, обясни Кючюк.
Инструментът „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)
На 15 януари Европейската комисия одобри националния план за отбрана на България по линия на инструмента SAFE.
С този инструмент се поставя много силен акцент върху приоритетите на ЕС, а именно изграждането на стратегическа автономия, която минава през изграждането на собствени способности, посочи евродепутатът. По думите му сам по себе си обаче няма да бъде достатъчен, ако не бъдат направени необходимите реформи.
Явно е, че в този все повече боричкащ се геополитически свят ЕС няма да може да разчита на своите дългогодишни приятели и партньори, а трябва все повече да разчита на своите собствени възможности.