Следва пълния текст на интервюто, което Цветелина Пенкова даде за БТА в Страсбург.
Госпожо Пенкова, днес Европейския парламент одобри новия състав на Европейската комисия. Но с много гласове “против”. Как ще коментирате?
Начинът на състава на Европейската комисия не беше спрямо първоначалното разбиране на трите основни политически сили в Европейския парламент. Припомням, че госпожа Урсула фон дер Лайен беше избрана от центристкото мнозинство, което е създадено от Партията на социалистите и демократите, Европейската народна партия и "Обнови Европа". Тоест очакването ни беше при предлагане на състава на Европейската комисия, госпожа фон дер Лайен да се придържа, уважавайки все пак мнозинството, което е гарантирало нейния избор за председател на ЕК. Не очаквахме, че на толкова висока позиция като заместник-председател на Европейската комисия ще бъде предложен човек от крайната десница. Всъщност това е основната обструкция на голяма част от колегите да не подкрепят със същото мнозинство и новия състав на Европейската комисия.
По-трудно или по-лесно ще бъде за България да отстоява своите интереси с този състав на ЕК и на ЕП?
Това, разбира се, зависи от нашата работа, на всички членове на Европейския парламент оттук нататък. Голяма част от нашите интереси могат да бъдат защитени и ще положа огромни усилия в тази посока. Едно от все още големите предизвикателства пред България, но и пред цяла Европа, са високите цени на електроенергията. Това остава и ключов приоритет. Имаме много близка и директна връзка с комисаря, който ще отговаря за ресор енергетика, от социалистите и демократите. Така че ще положа всички усилия интересът на българските семейства и на нашата индустрия да бъдат защитени максимално с бързи и навременни мерки, когато става въпрос за достъпни, предвидими и ниски цени на електроенергията. В момента сме изправени пред тежка ситуация. След газовата криза отпреди няколко години Европа горе долу успяваше да се справи, но затова ни помогнаха и по-меките зими. В момента изгледите не сочат към същия развой на предстоящата зима в Европа, което означава, че голяма част от резервите, включително и на природен газ, вероятно ще бъдат използвани и следващата година няма да започнем с такъв голям обем на резерв. Тоест наистина трябва да се вземат много бързи и навременни мерки на европейско ниво.
Какви мерки трябва да се предприемат през следващите дни или седмици, за да си гарантираме, че от 1 януари 2025 г. ще бъдем пълноправни членове на Шенген?
Индикациите вече сочат, че най-накрая политическият натиск по отношение на забавянето ни за Шенген ще спре. Има решение на високо политическо ниво. То трябва да бъде финализирано на 12 декември. Всичко, каквото е трябвало да се вземе като мерки, е направено. Припомням отново, че България и Румъния изпълняват абсолютно всички технически критерии и поведението на някои държави членки трябва да се възприема като ясен знак на дискриминация срещу български и румънски граждани. Неведнъж тук, в пленарната зала на ЕП, е заявявано, че това е абсолютно недопустимо. ЕП и ЕК винаги са имали ясна и красноречива позиция срещу това неправомерно възпиране на пълноправното ни членство. Тази седмица отново имахме дебат по темата, за пореден път, в който ясно заявихме позицията на Европейския парламент за най-бързо, пълноправно приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство. Считам, че това ще бъде факт на 12 декември.
Възможно ли е все пак да има непредвидени сценарии, неприятни изненади? Питам Ви, защото виждаме, че Австрийската народна партия все още е против нас. Появиха се и слухове, че Нидерландия отново ще надигне глас срещу нас.
Съмнявам се вече да си позволят такъв тип своеволия тези две държави, тъй като до голяма степен за всички е ясно, че причините бяха политически. Те не са обективни. В крайна сметка ЕС има правила, критерии, които трябва да се спазват. Когато изпълняваш своите ангажименти, тези права ти се полагат и би било изключително нелепо отново тези права да бъдат отказани на българските и румънските граждани.
Припомням, че нелепият аргумент по отношение на възможността за увеличаване на мигрантски натиск при едно евентуално разширяване на Шенгенското пространство, включвайки България, е абсолютно недопустим. Напротив, точно обратното е. С приемането на България в Шенгенското пространство ще се увеличи нашето сътрудничество, както в техническо подпомагане, така и във финансово и ще можем още по-добре да пазим външната граница на ЕС. Тоест това е в интерес и на България, и на цяла Европа.
Друг важен аспект е по отношение на икономическите ползи за нашия регион и за целия ЕС. Голяма част от превозвачите на основни стоки, включително и хранителни продукти, идват именно от България. Забавянето по границите в момента, излишните проверки, за да може да се влезе в Шенгенското пространство, са един допълнителен разход за нашите превозвачи, който в крайна сметка се прехвърля и на потребителите в цяла Европа. Тоест тук има един много ясен икономически аргумент, който мисля, че нашите европейски партньори вече разбират, което ще бъде полезно и за техните потребители. Така че наистина очакванията ми са, че тази безкрайна лавина от политически игри, на които станахме свидетели през последните 12 години от страна на Австрия и Нидерландия, е крайно време да спре.
Появиха се обаче опасения сред български и румънски евродепутати, че неочакваният развой на президентските избори в Румъния може да рефлектира върху решението за Шенген, което се очаква да бъде взето на 12 декември.
Отново подчертавам, че има една нетърпимост към политиканстване по тези ключови решения. Има технически критерии. Те са изпълнени, те са ясно разписани. Има оценки от експерти специалисти, които трябва да ги дадат, че ние ги изпълняваме. Оттук нататък няма как да се осланяме на спекулации, че заради смяна на правителство или поемане на една или друга посока на национално ниво, трябва да има отражение, защото това означава, че ние си подкопаваме всички принципи, на които е създаден и на които оперира ЕС.