Хора с различен етнически произход говорят за расистки коментари, за по-чести проверки, дори за прояви на насилие, подчертава базираната във Виена инстанция, като се основава на първо разследване на територията на целия ЕС.
Подобни практики подкопават доверието на гражданите, казва директорката на ведомството Сирпа Раутио. Тя призовава 27-те да вземат спешни мерки, за да елиминират дълбоките структурни проблеми.
Повечето страни не събират официални данни в тази насока. Само три публикуват редовно данни и това са Чехия, Германия и Нидерландия. Оттук идват и трудностите да се направи пълна преценка на мащабите на феномена и да се разработят ефикасни отговори, казва Раутио.
Инцидентите често пъти са съобщени от неправителствени организации и от медии, но политическата класа, ръководството на полицията и обществото реагират рядко на тези сигнали. Това насърчава културата на безнаказаност за извършителите на тези актове, като същевременно подхранва чувство на несправедливост у жертвите.
Друг повод за безпокойство е, че органите за следене на полицейските служби не са често пъти независими и понякога имат близки връзки с обвинявани в расизъм полицаи.
Разобличителите трудно подават сигнали за инциденти "по един сигурен и поверителен начин", защото се страхуват от репресии, се казва още в доклада и се призовават страните от ЕС да защитават по-добре тези хора.
В него се препоръчва също така подобряването на политиките за набиране на кадри в полицията, за да се увеличи многообразието в полицейските сили.
В неотдавнашен доклад същото ведомство отбелязваше, че има проблем с нарастващия расизъм в ЕС, като почти половината от цветнокожите лица, разпитани за целите на този доклад, са казали, че са засегнати от този феномен. Резултатите са особено обезпокояващи в Германия и Австрия, където феноменът прехвърля 70 процента.