Израел укрепва границите си заради иракски въоръжени групировки, които Багдад обеща да разоръжи под натиска на САЩ

Ирак обеща да разоръжи действащите в страната въоръжени групировки, но подчерта, че това няма как да се случи, докато водената от САЩ коалиция, която някои иракски фракции смятат за окупационна сила, не се изтегли напълно от страната.
Иракският премиер Мохамед Шия ас Судани вчера заяви, че планът многонационалната коалиция срещу "Ислямска държава" (ИДИЛ) напълно да напусне Ирак – една от най-близките арабски съюзнички на Иран – до септември 2026 г., все още е в сила, тъй като заплахата от ислямистки екстремистки групи значително е намаляла.
"Няма ИДИЛ. Сигурност и стабилност? Слава Богу, има ги... така че дайте ми оправдание за присъствието на 86 държави (в коалицията)", каза Судани в интервю за Ройтерс от Багдад, посочвайки страните, участвали в коалицията от създаването ѝ през 2014 г.
"След това със сигурност ще има ясен план за прекратяване на всякакви въоръжени формации извън държавните институции. Това е искането на всички", добави той, като уточни, че фракциите могат да се включат в официалните сили за сигурност или да се насочат към политика, ако предадат оръжията си.
"Ирак има ясна позиция – да запази сигурността и стабилността, държавните институции да вземат решенията за война и мир, и никоя страна да не може да въвлече Ирак във война или конфликт", заяви иракският президент.
Под натиска на САЩ Багдад започна кампания за разоръжаване на подкрепяните от Иран въоръжени групировки, свързани с "Народните мобилизационни сили" (НМС) – обединение на предимно шиитски фракции. НМС формално е интегрирана в държавните сили на Ирак, но включва няколко групировки, поддържащи тесни връзки с Техеран, отбелязва Ройтерс.
В същото време САЩ и Ирак са се договорили за поетапно изтегляне на американските войски, като пълното напускане се очаква до края на 2026 г. Първият етап вече започна. Говорителят на Пентагона Шон Парнел в сряда каза, цитиран от американското издание "Милитари Таймс", че САЩ "ще съкратят военната си мисия в Ирак", което отразява "нашия съвместен успех в борбата срещу ИДИЛ".
"Този ход бележи усилие за преход към трайно партньорство между САЩ и Ирак в областта на сигурността, в съответствие с американските национални интереси, иракската конституция и споразумението за стратегическа рамка между двете държави," се добавя в изявлението.
Високопоставен иракски служител по сигурността потвърди, че изтеглянето на американските сили е започнало преди седмици - както от Багдад, така и от базата "Айн ал Асад" в Западен Ирак. "Само много малък брой съветници остават в съвместното командване на операциите," каза той и добави, че част от силите са били прехвърлени в град Ербил в полуавтономния кюрдски регион на север, докато други са напуснали страната изцяло. Към момента няма точни данни за броя на вече изтеглените войници.
Иран, от друга страна, придоби огромно влияние в Ирак след нахлуването на САЩ през 2003 г., когато бе свален Саддам Хюсеин, отбелязва Ройтерс. През последните две десетилетия последователните иракски правителства бяха изправени пред трудната задача да поддържат добри отношения едновременно с двата заклети врага – Техеран и Вашингтон. Въоръжените проирански паравоенни групи обаче продължават да имат значителна политическа и военна тежест в Ирак.
Те продължават да представляват и нарастваща заплаха срещу Израел, съобщиха Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) и външното разузнаване "Мосад”, цитирани от в. "Джерузалем пост".
Северното командване на ЦАХАЛ отбеляза, че Техеран инвестира значителни ресурси в проирански групировки и терористична инфраструктура в Ирак, за да може, "в деня на заповедта", да осъществи атаки срещу Израел по въздух и по суша.
Наскоро командирът на елитните сили "Кудс" на иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) Есмаил Каани е посетил Ирак и се е срещнал с висши командири на въоръжени групировки, пише изданието.
Основният метод за атака, според оценките на израелското разузнаване, би включвал изстрелване на ракети и дронове от иракска територия, по модел, подобен на този, използван по време на войната между Израел и "Хамас", насочен към израелския вътрешен фронт. Вторичен сценарий би могъл да бъде наземна операция, започваща от Ирак, преминаваща през Сирия и достигаща до израелско-йорданската граница.
КГИР подкрепя и силната и влиятелна групировка "Катаиб Хизбула", една от няколкото групировки под чадъра на НМС в Ирак, която се ползва с политическо влияние и разполага с голям арсенал, включително дългобойни дронове. В миналото групировката е атакувала американски сили в региона.
Тя също така контролира ключови маршрути за контрабанда от Ирак към Сирия, а бойците ѝ се смятат за отговорни за трафик на оръжие.
Друга групировка, която се е превърнала в нов източник на безпокойство, е "Харакат ан Нуджаба", твърди Израел. Тази организация поддържа тесни връзки с ливанската "Хизбула" и вече е поемала отговорност за няколко ракетни атаки срещу територията на еврейската държава.
Като ответна мярка Израел започна да укрепва границите си, съобщи израелската телевизия "Ай 24 Нюз". Министерството на отбраната обяви, че започва изграждането на нов граничен отбранителен пояс по израелско-йорданската граница - проект на стойност 5,5 милиарда шекела (около 1,5 млрд. евро), обхващащ 425 километра от долината на Йордан до северен Ейлат.
Системата ще включва физически бариери, модерни технологии за откриване и сили за бързо реагиране, с цел укрепване на националната сигурност и стратегическия контрол, заяви генерал-майор Амир Барам, генерален директор на израелското Министерството на отбраната.
Израелски източници посочват, че чрез Съединените щати и други посредници са били изпратени директни и индиректни послания, призоваващи за въздържаност и подчертаващи, че всяка атака срещу Израел ще получи решителен отговор.
Междувременно иракският външен министър Фуад Хюсеин призова в неделя кюрдските сепаратистки бойци, които се изтеглиха в северната част на страната след десетилетия въоръжена борба в Турция, да се разоръжат, предаде Асошиейтед прес. 
Кюрдската работническа партия (ПКК) започна да предава оръжията си през юли по време на символична церемония в Северен Ирак, след като изтегли бойците си от Турция в рамките на мирен процес с Анкара.
Въпреки това, въоръжени "елементи на ПКК" все още се намират в Северен Ирак – особено в районите Синджар и Махмур, каза Хюсеин.
ПКК обяви през май, че ще се саморазпусне и ще се откаже от въоръжената борба, слагайки край на четири десетилетия вражда с Турция.
Решението бе взето след като лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан, който е в затвор на остров близо до Истанбул от 1999 г. насам, призова през февруари организацията  да свика конгрес и официално да се разоръжи.