Лидерите на четири страни от ЕС поставиха началото на нов европейски дискусионен формат

В Европа освен ЕС и още по-широкият формат Шенгенска, има редица други междудържавни формати, превърнали се в дискусионни форуми, на които лидерите обсъждат решения за справяне с предизвикателствата пред Стария континент.Сред тези формати са например Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия, Словакия), Балтийската тройка (Литва, Латвия и Естония), страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург), Ваймарският триъгълник (Германия, Франция и Полша), Северният съвет (Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и Исландия), групата МЕД 9 (Гърция, Кипър, Малта, Италия, Испания, Португалия, Словения и Хърватия).
От две години в Европа има и по-широко обединение  - Европейската политическа общност, която вече проведе пет срещи на върха след учредителната си среща. Този формат, иницииран от френския президент Еманюел Макрон, обединява страните членки на ЕС с техните непосредствени съседи, сред които са и редица кандидатки за еврочленство.
За европейския тандем Франция-Германия се казва, че е двигател на ЕС. Но Франция чрез няколко договора е обвързана в тандеми и с Италия и Испания.
Шестте страни от Западните Балкани (Албания, Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово) са обединени пък в така наречения Берлински процес с Германия, Австрия, Франция, Италия, Хърватия, Словения, Полша, Гърция и България за постигане на европейските стандарти в три основни направления, а именно икономика и свързаност; помирение и добросъседски отношения; сигурност.
Много често, когато става дума за общи финансови инициативи, страните в самия ЕС са разделяни на северни и на южни, като схващането е, че северните са по-пестеливи, докато южните са по-разточителни, припомнят АНСА и Скай Ти Джи 24. Но през уикенда се оформи като че ли нов формат, в който влязоха две страни от Северна Европа - Финландия и Швеция,  и две страни от Южна Европа - Италия и Гърция. 
Мястото на стартирането на този нов формат беше в Лапландия във Финландия. Началото на формата беше поставено в деня, който на северното полукълбо е най-къс, а нощта е най-дълга. Но на срещата на върха на лидерите на четирите европейски страни, състояла се в Саариселка, може и да доминираше мракът, но това не означава, че тя остана в сянка.
На форума на 21 и на 22 декември присъстваха лидерите на Италия, Гърция, Финландия и Швеция. Първите две страни са на първа линия на миграционните потоци през Средиземно море. Вторите две страни след началото на руската инвазия в Украйна се почувстваха застрашени и поискаха, а впоследствие  и станаха членове на НАТО. В допълнение Финландия е подложена на миграционен натиск от страна на Русия и обвинява Москва, че е организирала приток на мигранти на източната й граница през есента на 2023 г., когато там дойдоха 1000 незаконни мигранти, посочва Франс прес. А Швеция открай време изглежда привлекателна дестинация за мигранти и бежанци.
Миграционната тема съответно беше сред водещите по време на лидерската среща в Лапландия, провела се при при минус 10 градуса по Целзий. На форума освен премиерите на Италия, Гърция, Финландия и Швеция присъства и дипломат номер едно на ЕС, естонката Кая Калас, което означаваше, че другата водеща тема на срещата е сигурността.
Срещата протече под формата на две работни сесии на 21 декември, първата, посветена на европейската сигурност, а втората на миграционния феномен. На 22 декември се проведе трета работна сесия, на която лидерите обсъдиха евентуалното развитие на формата Север-Юг. При пристигането си в Лапландия европейските лидери бяха посрещнати от журналисти, които искаха да научат за какво ще си говорят, и от Дядо Коледа, който ги прегърна сърдечно.
"Имаме нужда от повече сигурност и мисля, че е много интелигентно решение да се обединяват страни от Север и от Юг, които в исторически план по европейски въпроси са били често пъти на много различни фронтове, за да говорят сега за един от приоритетите на Европа", заяви останалата почти без глас заради настинка премиерка на Италия Мелони по повод срещата. "От темата за мигрантите до темата за отбраната и темата за един сценарий, при който войните стават хибридни и заплахите се умножават  -  по всички тези теми трябва да обединим усилия и това е нашият приоритет", допълни тя, цитирана от Скай Ти Джи 24.
"На нашите страни често пъти се е гледало като на противоположни в ЕС. Северът или така наречените пестеливи държави от една страна и от друга страна държавите от Юга, обвинявани в разточителство, което според мен е предразсъдък", добави Мелони, цитирана от АНСА.
"Тези страни сега са тук, за да говорят за сигурността, а това показва, че сме разбрали, че светът се е променил и ниене можем да се справим с предизвикателствата, ако не разбираме смисъла на гледната точка и проблемите на другите“, отбеляза още Мелони.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис описа срещата като безценна възможност да се споделят гледни точки относно предизвикателствата в Средиземноморието, като същевременно се почерпи опита на северните страни при справяне с поводите за безпокойство за тяхната сигурност, пише "Вима".
"За нас беше много конструктивно да разберем какви са проблемите, пред които е изправена Финландия, най-вече по отношение на управлението на 1340-километровата граница с Русия. Но за мен и Джорджа (Мелони) това беше възможност да разкажем за някои предизвикателства в областта на сигурността и миграцията, пред които сме изправени, ние, в Източното и Централното Средиземноморие“, заяви Мицотакис, цитиран от "Грийк рипортър".
Той също така подчерта "колко важно и необходимо е да се осигури допълнително финансиране на европейско равнище не само за управлението на границите, но и за физическите структури, които ни позволяват да управляваме границите си по-ефективно“ и акцентира, че за сигурността на границите трябва да се грижи целият ЕС.
Втората дискутирана тема - тази за сигурността, неизменно доведе до коментари за Русия и Украйна.
"Русия представлява постоянна заплаха за ЕС", заяви премиерът на Финландия Петери Орпо, цитиран от Франс прес. Той подчерта нуждата да се увеличат разходите да отбрана и да се продължи подкрепата за Украйна, доколкото е нужно това. 
"Защитата на Европа трябва да бъде укрепена с всички възможни средства и ние трябва да проучим всички възможности за финансиране на тези усилия", допълни домакинът на срещата, без обаче да споменава конкретни планове за увеличаване на бюджетите за отбрана.
Дипломат номер едно на ЕС Кая Калас също заяви, че Русия представлява пряка заплаха за европейската сигурност, предаде Франс прес. 
"Констатираме в цяла Европа различни хибридни атаки, било то саботажи, кибератаки, опасен сенчест флот, заглушаване на джипиес сигнали и щети по телекомуникационни кабели в Балтийско море, но констатираме и едно използване за военни цели на миграцията", заяви Калас.
В тази връзка Орпо подчерта, че обезопасяването на границата на Финландия с Русия е екзистенциален въпрос за страната му, но и за останалите членове на ЕС и за съюзниците от НАТО, предаде Франс прес.
Мелони на свой ред заяви, че заплахите за сигурността, идващи от Русия, са широкообхватни, предаде Ройтерс.
"Трябва да разберем, че заплахата е много по-широка, отколкото ние си представяме", предупреди тя и подчерта, че опасността за сигурността на ЕС, идваща от Русия или от другаде, няма да спре след края на конфликта в Украйна и ЕС трябва да е подготвен за това. Мелони говори за заплаха, тегнеща над демокрацията, за опити за влияние върху общественото мнение, за инструментализиране на миграцията.  Тя призова ЕС да направи повече за защита на границите си и да не допусне Русия и която и да е престъпна организация да подкопават сигурността  и да направляват потоците от незаконни мигранти.
"Решаването на проблема с незаконната имиграция единствено като дебат, основан на солидарността, беше грешка“, каза тя. "Резултатът е че не сме в състояние да защитим границите си. Ние искаме да защитим външните си граници и няма да позволим на Русия или на престъпни организации да подкопават нашата сигурност“, заяви Мелони.
Тя подчерта, че НАТО остава "крайъгълен камък“ на сигурността на ЕС, но допълни, че блокът трябва да се справи с по-широки предизвикателства. "Сигурността означава и критична инфраструктура, означава изкуствен интелект, киберсигурност, суровини, вериги за доставки. Сигурността означава нова и по-ефективна външна политика и политика на сътрудничество“, заяви Мелони, цитирана от Ройтерс.
Журналисти я попитаха какво мисли за това, че Тръмп ще поиска от съюзниците да отделят за отбрана  5 процента от своя БВП. В отговор на което Мелони подчерта, че не трябва да се следват слуховете относно Тръмп, а да се изчака и да се разбере точно какво е желанието на новия президент на САЩ, предаде АНСА.
По повод на Русия гръцкият премиер Мицотакис заяви: “Ние ще продължим да подкрепяме Украйна недвусмислено". Той добави, че прерогатив на Украйна е да реши кога да започне каквито и да е дискусии с Русия, но добави, че Украйна трябва да подходи към такива разговори от позицията на силата вместо на слабостта, посочва "Вима".
По отношение на отбраната Мицотакис подчерта, че „трябва да се погрижим за собствените си приоритети в областта на сигурността и това всъщност е най-добрият начин за укрепване на трансатлантическите отношения. Ясно е, че трябва да изразходваме повече средства за отбрана, но също така трябва да бъдем по-интелигентни по отношение на начина, по който разпределяме тези средства“, пише "Вима".
Сходен беше и коментарът на шведския лидер Улф Кристершон.  "САЩ не могат да бъдат гарант за отбраната. Необходими са по-големи инвестиции в отбраната  и Европа не може да разчита само на САЩ в бъдеще. Най-добрият начин да укрепим важната трансатлантическа връзка е да покажем, че се отнасяме сериозно към собствената си отбрана", заяви той, цитиран от "Суидън хералд".
Срещата на новия формат във Финландия не приключи с обща декларация. А журналистическите въпроси към отделните лидери касаеха конкретни вътрешнополитически казуси. Мелони например беше разпитвана за делото срещу министъра на транспорта Матео Салвини, което приключи с оправдателна присъда за него и което поражда сега спекулации, че той може да бъде преназначен на поста на министър на вътрешните работи. Засега Мелони заяви, че настоящият вътрешен министър Матео Пиантедози върши добра работа. Мелони беше разпитвана и за италиано-албанското миграционно споразумение, което буксува от страна на италиански съдилища. В тази насока тя съобщи, че днес ще има среща в Рим, на която ще се реши как да се процедира. Още преди седмица на партийната конференция "Атрею" Мелони даде да се разбере, че няма да се откаже от договора и че иновативният италиано-албански миграционен модел ще проработи.
Въпреки че нямаше общо изявление срещата на върха в Лапландия показа няколко неща. Борбата с незаконния трафик на мигранти и с инструментализирането му за различни цели трябва действително да е общ европейски приоритет. Охраната на външните граници също не трябва да бъде оставяна само в ръцете на страните на първа линия, отбелязват Франс прес, АНСА и Скай Ти Джи 24.
Участниците в срещата бяха единодушни и относно рисковете, произтичащи от Русия и затвърдиха подкрепата си за Украйна. 
Що се касае до темата за сигурността лидерите изразиха мнение, че заплахите пред нея са много по-големи и че сигурността е доста широко понятие с много аспекти, така че укрепването й означава укрепване на различните нейни аспекти.
Единодушие имаше и по въпроса за нуждата от повече средства в областта на сигурността и отбраната, но конкретна цифра не беше посочена, нито пък беше посочено откъде ще дойдат те.
Дали новият дискусионен формат Север-Юг ще продължи да се развива не само на думи, но и на дела, само времето ще покаже.