Литва обяви въздушна тревога, затвори летище и спря влакове заради дрон, дошъл от Беларус; и лидерите на страната бяха в бомбоубежища

Литва обяви тази сутрин въздушна тревога в столицата Вилнюс и няколко области от страната, предадоха Ройтерс и сайтът на Литовското радио и телевизия (ЛРТ). Причината е засичането на дрон, летящ от беларуска територия към балтийската република. Това последва вчерашното сваляне на безпилотен летателен апарат над Естония от румънски изтребител от литовска мисия на НАТО и е в контекста на предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че Русия обмисля план за атака от територията на Беларус срещу държава член на трансатлантическия алианс.
Издавайки предупреждението за „въздушна опасност“, Литва призова гражданите да се укрият в бомбоубежища и преустанови дейността на летището в столицата Вилнюс поради опасения от дронове, нарушаващи неприкосновеността на въздушното пространство на страната. В укрития бяха отведени и държавните лидери начело с президента Гитанас Науседа и министър-председателката Инга Ругиниене, информираха ЛРТ и  ДПА. „Пилотите на военни самолети на НАТО получиха заповед да прехванат и унищожат дрона, ако го видят“, обяви литовската армия, цитирана от Ройтерс.
Русия носи пълната отговорност за инцидентите с дронове в европейското въздушно пространство, каза междувременно говорител на Европейската комисия на пресконференция в отговор на въпроси, свързани с днешния случай в Литва и предупреждението на Зеленски.  
Действията на Литва
Въздушното пространство над Вилнюс бе затворено в 10:00 ч. местно време днес (също и българско), обяви ЛРТ. Бе спряно и движението на влаковете. Пътниците в района на Вилнюс във влаковете, които спряха на първата спирка след обявяването на въздушната тревога, и чакащите на столичната железопътна гара бяха спешно евакуирани в укрития.
В бомбоубежища бяха отведени и литовските лидери, информира държавната медия. Сътрудникът в президентската канцелария Фредерикас Янсонас каза за ЛРТ, че президентът на Литва Гитанас Науседа и персоналът на президентството са на сигурно място. В укритие е била отведена и министър-председателката на страната Инга Ругиниене, заяви пред ЛРТ говорителят ѝ Игнас Доброволскас.
Националният център за извънредни ситуации на Литва обяви, че въздушната тревога е реакция след информацията, че е засечен дрон, който лети към Литва от съседната държава Беларус, информира Ройтерс, уточнявайки, че принадлежността на дрона не е установена, а типът му със сигурност е военен.
„Информираме ви, че причината за предупреждението до населението е радарен сигнал с характеристики, типични за безпилотни летателни апарати. Активността е близо до граница с Беларус“, обяви литовската армия, цитирана от ЛРТ. „Незабавно се укрийте на безопасно място, грижете се за близките си, чакайте нови указания“, гласеше призивът на военните към жителите на Вилнюс, цитиран от Ройтерс.
Предупреждение беше издадено и в сградата на парламента във Вилнюс. „Поради опасност от въздушна атака молим всички, които се намират сега в сградата на парламента, да отидат в най-близкото убежище“, се казва в изявлението на Сейма. Едновременно с обявяването на въздушна тревога във Вилнюс и граничните райони на страната с Беларус Въоръжените сили на Литва задействаха мисията на НАТО за въздушно патрулиране, посочва ЛРТ.
Подробности за това какво да се прави в случай на въздушна атака са налични на уебсайта на правителството за реагиране при извънредни ситуации, отбелязва националната медия. „Този ​​инцидент е подобен на случаите, които наблюдавахме през последните дни в Латвия и Естония; предупреждението към жителите е стандартна превантивна мярка“, заявиха военните, цитирани от ЛРТ.
Активността на дрона е регистрирана в райони близо до границата с Беларус, в областите Игналина, Утена, Зарасай и Швенчонис, в североизточната част на балтийската република, съобщава сайтът на Литовското радио и телевизия. Дронът е бил засечен да лети и към Лентварис, близо до Вилнюс, отбеляза Ройтерс. Литовската столица се намира на около 40 км от границата между двете страни. За столицата бе издаден червен код за въздушна опасност, информира ЛРТ.
Държавната медия впоследствие съобщи, че в 10:51 ч. въздушната тревога във Вилнюс е била отменена, но остава в сила за област Алитус, където има жълт код за опасност. 
Вчерашната акция на литовската мисия на НАТО
Украйна обвини Русия вчера, че е насочила един от нейните дронове в естонското въздушно пространство, където самолет от мисията на НАТО в Литва го свали, предаде Ройтерс. 
В същото време третата балтийска република – Латвия, издаде предварително предупреждение за въздушна заплаха заради евентуално навлизане на дрон във въздушното ѝ пространство. Властите предупредиха жителите близо до руската граница да останат по домовете си. По-късно Латвия заяви, че не е открила доказателства за навлизане на дрон във въздушното ѝ пространство, отбеляза Ройтерс. След това Рига издаде второ предупреждение за въздушна заплаха в две области, граничещи с Русия, което доведе до ново вдигане във въздуха на изтребители на НАТО.
По силата на издаденото предупреждение в Латвия, както в Литва днес бяха спрени влакове. Освен това бе отменена ученическа матура и бяха затворени и магазини, предаде Ройтерс, като се позова на местни медии.
„Русия продължава да пренасочва украински дронове към балтийските републики със своите средства за радиоелектронна борба“, заяви говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихи в социалната платформа Екс. „Извиняваме се на Естония и всички наши балтийски приятели за подобни непреднамерени инциденти“, написа той вчера.
В Естония дронът е навлязъл във въздушното пространство на страната над югоизточната ѝ част около обяд – 12:00 ч. местно време вчера (също и българско), съобщиха естонските военни в изявление, цитирано от Ройтерс. Той е свален от румънски изтребител на НАТО, който в това време е извършвал тренировъчен полет, в 12:14 ч. с една ракета, пояснява световната агенция.
Дронът е бил под наблюдение, преди да навлезе в Естония, отбеляза естонската армия, като решението за свалянето му е взето с цел да се „минимизира въздействието му върху населението и инфраструктурата“.
НАТО потвърди, че румънски изтребител е свалил дрон над естонското въздушно пространство и заяви, че е даден ход на разследване по случая. В изявлението се казва и че алиансът е готов и способно да реагира на всякакви потенциални въздушни заплахи“.
Естония идентифицира сваления там безпилотен летателен апарат като украински, като Талин и Рига също като Киев обвиниха Москва за инцидентите и заявиха, че Украйна има право да нанася удари по руски военни цели, за да отслаби руските военни способности.
„Тези инциденти са пряк резултат от войната и провокациите на Русия. Естония засилва сътрудничеството с Украйна, за да подобри нашите възможности за противовъздушна отбрана, включително по отношение на дроновете“, заяви в Екс министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна.
Вилнюс изключи разговори с Москва, за каквито говори Хелзинки
Литовският президент Гитанас Науседа заяви, че няма смисъл Вилнюс да се ангажира с разговори с Русия, докато тя не покаже готовност да прекрати пълномащабната си война в Украйна, съобщи ЛРТ.
„Не виждам възможност за такъв контакт или разговори с (руския президент) Владимир Путин сега, защото вярвам, че подобни разговори биха могли да започнат само когато Русия ясно демонстрира, че иска да прекрати войната. Има много прост начин да се направи това: прекратяване на военните действия, търсене на примирие и едва тогава може да се обсъжда нещо с кремълския режим“, каза държавният глава миналата седмица по време на съвместната си пресконференция с финландския си колега Александер Стуб, който в четвъртък и петък бе на официално държавно посещение в Литва.
На свой ред Стуб заяви, че европейските лидери трябва да говорят директно с Москва, напомняйки, че в Украйна няма мир вече пета година.
„От самото начало казвахме, че ако преговорите между Русия и Европа започнат, те трябва да се основават на две неща. На първо място стоят европейските интереси - трябва да си зададем простия въпрос дали Европа е заинтересована да поддържа контакт (с Русия), особено ако украинците са склонни Европа и Русия да бъдат във връзка“, каза Стуб, цитиран от ЛРТ.
„Друго нещо, което трябва да обмислим, е (...) кой, как, къде и кога трябва да установи този контакт. Ние, като лидери на европейски държави, ще трябва да решим това помежду си, като координираме позицията си заедно“, отбеляза финландският президентът.
Според Стуб европейските дискусии с Русия могат да започнат само когато Украйна е в „силна позиция“. Президентът каза, че Киев в момента има преднина пред Москва на бойното поле, както и в други области.
Във Вилнюс Науседа и Стуб призоваха за укрепване на противовъздушната отбрана на източния фланг на НАТО след инцидентите с дронове, предаде ДПА. „Трябва - и то много бързо - да подобрим както капацитета си за откриване, така и капацитета си за прихващане, така че инциденти от този род да бъдат предотвратени и населението ни да не бъде застрашено“, каза Науседа.
В интервю за Гуода Печулите от Латвийската национална телевизия Стуб заяви, че има гледни точки в случаите с дроновете.
„Първата е, че всеки път, когато вашето въздушно пространство е нарушено и в него летят дронове, очевидно става въпрос за сериозен проблем. Всеки лидер – включително в Литва и във Финландия – е притеснен от това. За щастие засега щетите са ограничени“, заяви президентът на Финландия.
„Второто ми наблюдение е, че това е част от косвените щети, произтичащи от продължаващата агресия на Русия. Украйна има право да се защитава и в момента защитата е в нашия регион и това ни учи на няколко неща. Първото е, че не сме напълно подготвени за противодействие на дронове. На второ място – има много да учим от украинците“, посочи Стуб, „Парадоксът е, че имаме налице украински дронове, но от самите украинци трябва да се научим как да се защитаваме от тях“, добави той.
В петък – във втория ден от визитата му в Литва, Международното летище на Хелзинки съобщи, че временно е преустановило въздушния трафик, след като финландският министър-председател Петери Орпо предупреди за заплаха от дронове. Премиерът посочи, че опасенията са свързани с южната финландска област Уусимаа и съобщи, че въоръжените сили на страната са засилили наблюдението на въздушното пространство, предаде Франс прес.
„Говоря с (украинския президент) Володимир Зеленски поне веднъж седмично, понякога повече от веднъж седмично. След първия инцидент с дрон (във финландското въздушно пространство) веднага му се обадих. Попитах: „Володимир, какво става?“ А той отговори: „О, извинявайте, не искахме. Знаете ли, беше грешка и беше нашият дрон, но защото GPS системата беше заглушена“. Така че украинците ни чуват. Не ги обвинявайте, че се защитават. Много жалко, че има косвени щети. Ние сме длъжни да повдигнем този въпрос и да се справим с проблема“, обобщи Александер Стуб пред ЛРТ.
Не всички в Европа приемат отбраната „сериозно“, смята литовският външен министър
Не всички европейски страни приемат отбраната „сериозно“, заяви миналата седмица литовският министър на външните работи Кестутис Будрис пред Франс прес. Според него държави от ЕС не изразходват достатъчно средства в подкрепа на Украйна и за укрепване на източния фланг на НАТО.
„Не виждам друг начин освен да се съсредоточим върху заздравяването на трансатлантическите отношения и укрепването на НАТО, показвайки, че сме единни“, заяви министърът. „Не всички европейски страни приемат тази отговорност сериозно“, посочи той, без да назовава конкретни държави.
Балтийската република в момента изразходва 5,4% от брутния си външен продукт за отбрана, надхвърляйки зададените от НАТО 5% за периода до 2035 г., посочва АФП. „Това е най-високият дял в рамките на алианса, а и в целия свободен свят“, заяви Будрис.
В момента в Литва, която е с население от 2,8 милиона души, продължава разполагането на бронетанкова бригада на германската армия, като догодина то трябва да е завършило при планирана численост от близо 5000 военнослужещи от Бундесвера. Според Будрис, бивш старши инспектор в литовския Департамент за държавна сигурност, дори подобни мерки обаче не могат да заменят НАТО.
„Европейските споразумения за сигурност представляват важен елемент, допълващ НАТО, но не и заместител на НАТО“, настоя той. „Всички изникващи идея за автономна Европа, която прави всичко сама, идват, за моя изненада, най-често от страните, които правят най-малко по отношение на отбраната“, подчерта той.
„Всеки трябва да плати своя дял, а днес това не е така. Давайте пари и покажете как укрепвате военните си способности“, призова Будрис.