Депутатите приеха конституционна поправка, според която правото на глас на местните избори ще бъде отнето на граждани на трети страни, пребиваващи в Естония, се посочва в прессъобщение на парламента.
Ако тази мярка бъде одобрена от президента Алар Карис, който в миналото е изразявал резерви към нея, тя ще засегне предимно 80 000 руски граждани, живеещи Естония - бивша съветска република, която възстанови независимостта си през 1991 г., и граничи с Русия
Конституционната поправка беше приета с голямо мнозинство от 93 гласа "за" срещу 7 "против". Промяната в основния закон отразява нарастващите опасения за сигурността на Естония след руската инвазия в Украйна, отбелязва АФП.
Поради опасения от чуждестранна намеса различни естонски политически сили предложиха от изборите да бъдат изключени не само руснаците и белорусите, но и хората без гражданство. В случая става дума за 60 000 души, живеещи в Естония, чието население е 1,3 милиона души.
"Много ви благодаря! Това е победа за всички нас", заяви естонският министър-председател Кристен Михал след гласуването.
"Решенията живота на местната власт няма да бъдат вземани от гражданите на държавите агресори, а ние самите ще решаваме на собствената си земя", заяви Михал.
Кметицата на Нарва - град с рускоезично мнозинство на границата с Русия, изрази съжаление за решението на депутатите.
"Страната е разделена: вие, естонците, и ние, руснаците, на които естонците не вярват", каза Катри Раик пред информационния сайт "Делфи".
"Гражданството или етническата принадлежност не превръщат никого в заплаха за сигурността", каза тя.