Рани от Втората световна война заплашват съюза между Орбан и Фицо

През почивните дни пред словашкото посолство в Будапеща беше организиран протест с искане властите в Братислава да отменят промени в Наказателния кодекс, наказващи с лишаване от свобода оспорването на т.нар. Бенешови декрети, предаде „Евронюз“. Телевизионният канал обяснява, че става дума за серия от закони, приети след Втората световна война от тогавашния премиер на Чехословакия Едвард Бенеш, които прилагат принципа на колективната вина към представителите на унгарското и германското малцинство, живеещи на нейна територия, като в много случаи ги лишава от движимо и недвижимо имущество.
Въпреки че са до голяма степен считани за част от историята, някои от правните последици на Бенешовите декрети остават актуални в Словакия, особено що се отнася до имуществените спорове, отбелязва словашкото издание „Словак Спектейтър“. През последните години словашките власти продължиха да разчитат на декретите в делата за реституция, засягащи потомци на етнически унгарци, което поддържаше въпроса политически чувствителен както във вътрешнополитически план, така и в отношенията с Унгария. За унгарското малцинство в южната част на Словакия – наброяващо приблизително 450 000 души – промяната се разглежда като опит да се заглуши дискусията за историческите несправедливости, които все още имат реални последици.
Демонстрацията в Будапеща, организирана от група консервативни университетски студенти от Унгария и Словакия, премина мирно, като организаторите подчертаха, че дискриминационните укази все още остават в сила в Словакия и продължават да засягат унгарското малцинство. Говорителите също така подчертаха, че предвиденото наказание за критикуването на Бенешовите укази е сериозно нарушение на свободата на словото, отбелязва „Юръпиън Консърватив“. Изданието отбелязва, че сред демонстрантите са забелязани опозиционери от целия политически спектър. Въпреки че организаторите призоваха участниците да се въздържат от показване на партийни символи, някои се появиха със знамена на радикално дясната опозиционна ПП „Наша Родина“ и на пробрюкселската, антиорбанистка партия „Тиса“.
Забавената и доста слаба реакция на унгарското правителство на премиера Виктор Орбан спрямо случващото се в Словакия предизвика остра критика. Англоезичното издание „Дейли Нюз Хънгари“ отбелязва, че ако в миналото външният министър Петер Сиярто е викал посланици на съседни държави по далеч по-маловажни въпроси, засягащи етническите унгарски малцинства, този път той излиза с кратко изявление, че е приел твърдението на словашкия си колега, че промените в Наказателния кодекс не са насочени към унгарската общност, което „звучи кухо“.
Самият Орбан, спирайки се за кратко на темата на вчерашната си пресконференция, отбеляза единствено, че унгарците в Словакия могат да разчитат на подкрепата на унгарското правителство. Същевременно той заяви, че словашката позиция трябва да се изслуша, защото ситуацията е сложна, и че веднага, след като получи ясна представа за ситуацията, той ще разговаря и със словашкия президент.
По-критичен тон дойде от високопоставения депутат от ФИДЕС Жолт Немет, който определи подхода на Словакия като неприемлив, но подчерта, че Унгария не иска да се намесва пряко във вътрешната политика на Словакия.
От слабата реакция на правителството се възползва лидерът на пробрюкселската партия „Тиса“ Петер Мадяр, който се смята за основен опонент на Орбан на предстоящите парламентарни избори. „Виктор Орбан е всичко друго, но не и патриот! „Тиса“ ще направи всичко възможно, за да гарантира, че приятелят на Орбан, открито антиунгарското правителство на Роберт Фицо, не може да наказва унгарците, позовавайки се на закони, които са напълно противоречащи на правото на ЕС. В Европейския парламент всеки представител на „Тиса“ се застъпва за унгарците, живеещи в Словакия“, написа той на профила си в социалната мрежа „Екс“. „Докато Орбан се прави на патриот, той е изоставил нашите сънародници, живеещи в Словакия. Орбан и представителите на ФИДЕС, които се борят за места в Европейския парламент, изоставиха нашите сънародници в Словакия. Виктор Орбан изостави нашите сънародници в Словакия“, допълни той. В отделен коментар във „Фейсбук“ Мадяр заяви, че ако „Тиса“ поеме властта след предстоящите избори, ще бъдат приложени всички възможни дипломатически и политически средства, за да бъде принудена Словакия да отмени този „срамен закон“ и да позволи преговори за официалното отменяне на Бенешовите декрети. Той добави, че първо ще се подходи към Словакия по приятелски начин и с уважението, дължимо на суверенна държава, но ако няма друг вариант, словашкият посланик в Будапеща ще бъде помолен да напусне Унгария, докато законът не бъде отменен. Същевременно опозиционерът повтори позицията си, че правителството на Орбан постоянно изоставя етническите унгарци зад границата, когато става дума за реални проблеми.
Пред унгарското издание „Хети Вилаггаздашаг“ Мадяр остро разкритикува унгарското правителство, че за пореден път не се застъпва за унгарците в чужбина. Той припомни, че Виктор Орбан е похвалил Джордже Симион, известен с крайните си антиунгарски изявления, по време на кампанията за президентските избори в Румъния, че правителството не е подвело Москва под отговорност за руските въздушни удари по град Мукачево в Украйна, където живеят унгарци, и че сега не се застъпва за унгарците в южната част на Словакия.
Решението на Братислава и реакцията на Будапеща може да имат последици за словашко-унгарските отношения и за сътрудничеството във Вишеградската четворка, отбелязва специализираното издание „Сентрал Юропиън Таймс“. Унгарското правителство е поставено в деликатна позиция. „Премиерът Виктор Орбан разглежда словашкия премиер Роберт Фицо като стратегически съюзник по въпроси като миграцията, войната в Украйна и възраждането на Вишеградската група. Той няма интерес напрежението между правителствата им да се разпалва. В същото време Орбан трябва да продължи да се вслушва в аспирациите на унгарските малцинства в чужбина, чиято подкрепа е ключова част от политическата идентичност на ФИДЕС“, отбелязва авторът на статията – унгарският политолог Балаж Силади.
„Предпазливостта от страна на унгарското правителство е донякъде разбираема, тъй като скоро ще се проведе заседание на Европейския съвет, където унгарското правителство разчита на словашките си колеги да се противопоставят на плановете на Брюксел да въвлече Европа във война с Русия. Будапеща също така действа внимателно, за да не играе в полза на словашки и унгарски опозиционни сили, целящи да създадат открит разрив между съюзниците от Вишеградската четворка в такъв чувствителен период“, отбелязва унгарският политолог Даниел Деме. Според него повторното засягане на темата с Бенешовите декрети би било „фатален удар по Вишеградската четворка точно когато тя започна да се изправя на крака с изборната победа на патриотичните сили в Чехия“. „Времето ще покаже кой ще се възползва в дългосрочен план най-много от това антидемократично решение, направено от правителството на Фицо. Но в момента както унгарските, така и словашките леви опозиционни партии получиха нова инерция“, допълни експертът.
А словашкият евродепутат Милан Урик („Европа на суверенните нации“) заяви, че либералните сили в Словакия и Унгария се опитват да използват чувствителния въпрос. „Те искат да повлияят косвено на предизборната ситуация в Унгария и по този начин да подкрепят евентуална смяна на правителството в Будапеща. Те също така искат да покажат на Брюксел своето послушание, като го отърват от „две непокорни правителства“ с един замах. Опозицията играе опасна игра, стремейки се да наруши добрите отношения между нашите народи“, отбеляза евродепутатът.
Унгарският проправителствен вестник „Мадяр Немзет“ на свой ред отбеляза, че Петер Мадяр повдига темата, за да привлече внимание към себе си преди изборите. „Ако дойде на власт, председателят на „Тиса“, както той казва, би експулсирал словашкия посланик, ефективно би навредил на унгарско-словашките отношения и на отношенията между Вишеградската четворка и по този начин би направил голяма услуга на онези, които отдавна се чувстват засегнати от укрепването на позициите на Вишеградските патриоти“, заключва авторът на статията Атила Бано.