Случай със студентка от Милано повдигна темата за нуждата от противодействие на кибертормоза

Тормозът онлайн е една от заплахите, за които предупреждават в последните години редица лидери. Френският президент Еманюел Макрон призова например нееднократно за мерки в тази насока. Заедно със съпругата си Брижит те успяха да осъдят и няколко души, подлагали първата дама на Франция на кибертормоз, като разпространявали неверни твърдения в социалните мрежи относно пола й, припомня Франс прес.
Папа Лъв Четиринадесети и предшественикът му папа Франциск също отправяха предупреждения относно кибертормоза наред с предупрежденията, че социалните мрежи изкривяват фактите, припомнят италиански медии.
На 23 юни в САЩ се отбеляза Ден в памет на жертвите на социалните мрежи, припомня Асошиейтед прес. Тогава в района на Конгреса на САЩ във Вашингтон беше изграден импровизиран мемориал, съставен от 272 плаката с ликовете на деца, изгубили живота си в резултат на вредно онлайн въздействие като кибертормоз, изнудване чрез заплахи за разпространение на интимни кадри в социалните мрежи,  пристрастяващи алгоритми, подтикващи към мисли за самоубийство и редица опасни предизвикателства, разпространявани в социалните мрежи. Денят в памет на жертвите на социалните мрежи беше учреден с резолюция на Конгреса преди две години.
Преди броени дни италианската студентка Каролина Ди Вико разбра на собствен гръб какво е да станеш напълно безпричинно жертва на кибертормоз, отбелязват „Кориере дела сера“ и „Банкок пост“.
Каролина е на 23 години и следва специалност комуникации в Милано. През свободното си време обича да язди кон в местна конна база. Каролина като всяко  младо момиче има приятели, които я тагват в социалните мрежи. Тя обича да поства снимки от ежедневието си в социалните си акаунти.
Студентката води напълно нормален живот, докато в социалните мрежи през юли се завърта едно видео. То е заснето във влак по една от линиите на метрото в тайландската столица Банкок. Във видеото група непълнолетни италиански ученици на екскурзия в Тайланд вдигат врява. В даден момент тайландка, която пътува в същия вагон на метрото ги приканва да говорят по-тихо. Вместо да намалят децибелите обаче италианските младежи започват да се подиграват на жената, да я обиждат и накрая иронично й подхвърлят: „Извинявай, че носим пари в твоята страна“ и да й показват среден пръст.
Всичко това е заснето с мобилен телефон и кадрите са качени в интернет. Там обаче младежите са засипани с критики заради поведението си, припомнят АНСА, „Фато куотидиано“ и „Банкок пост“. Накрая италианското посолство в Тайланд също критикува поведението им и публикува официална нота с извинения на три езика. В нея се осъжда неуместното поведение на групата непълнолетни италиански туристи, които са били на училищна екскурзия. Дипломатическата мисия се извинява на тайландския народ и подчертава, че Италия споделя ценностите на местното общество, базирани на уважението към другите, учтивостта и хармоничното съжителство. Посолството на Италия в Банкок уточнява, че жестове, които правят младежите и които са документирани в завъртялото се в социалните мрежи видео, не представляват отношенията на взаимно уважение и приятелство, които свързват двете страни, посочва „Фато куодиано“.
Извинения заради поведението на учениците бяха поднесени и от туроператора, организирал екскурзията им до Банкок. Самите ученици също публикуваха видео, в което един по един поднасят извинения за поведението си, допълва в. „Стампа“.
Жителката на Милано Каролина Ди Вико научава също като много свои сънародници за инцидента в Банкок от италианските медии. Малко след това обаче чрез социалните мрежи и под формата на есемеси Каролина започва да получава заплашителни и обидни послания. Бройката им достига почти 10 000. В тях Каролина е обиждана заради инцидента с учениците в Банкок, въпреки че тя никога не е стъпвала в столицата на Тайланд, нито познава младежите, замесени в скандалния епизод там.
Причината за обидите и заплахите, засипали Каролина, е това, че във видеото, документиращо поведението на младежите в метрото на Банкок, се вижда италианска ученичка, която носи очила с по-дебела рамка, които приличат на очилата, носени от Каролина. Между момичето от кадрите и Каролина има и прилика в прическата. Така незнайно как Каролина е взета за момичето от кадрите от Банкок.
Първоначално студентката от Милано се опитва да обяснява в отговор на всяко едно съобщение, което получава, че тя не е ходила в Банкок, че момичето от видеото е друго, че тя дори е променила прическата си. Но съобщенията не секват и Каролина е обвинявана в тях, че лъже. Нападки започват да се отправят и в коментари и съобщения до хората, които са я тагнали в социалните мрежи. В резултат на това някои нейни приятели изтриват тага, препращащ към нейния профил.
Нападки получава дори конната база, в която Каролина обича да язди през свободното си време и която неотдавна е публикувала именно снимки с нея и я е тагнала в социалните мрежи.
Пред „Кориере дела сера“ Каролина разказва, че не знае откъде е тръгнала погрешната информация, че тя е била сред младежите в Банкок. В гневно видео тя освен това призовава тормозът срещу нея да спре и тя да бъде оставена на мира. Каролина разказва, че посланията със заплахи и обиди срещу нея били на тайландски, на английски и на италиански, като тези на италиански звучали като превеждани с автоматичен преводач.
Неизвестните лица, нападащи онлайн миланската студентка, дори ровили в нейни снимки в социалните мрежи, които тя била публикувала преди години, след което ги окарикатурявали с помощта на изкуствен интелект, за да й се подиграват, разказва „Кориере дела сера“.
Каролина в крайна сметка е подала жалба в полицията заради кибертормоза.
От тази история може да се извлекат няколко две основни поуки, коментират „Кориере дела сера“ и „Банкок пост“.  Първо, един обикновен детайл – например очила с по-особена рамка – не е достатъчен, за да се разпознае действително даден човек и да бъде нарочен той за извършител на нещо, с което той няма нищо общо.  Освен това преди човек да разпространява някакви твърдения в социалните мрежи или да обвинява някого в тях, е важно той да проверяват източниците и да си задава въпроса дали тези източници на информация са наистина солидни и надеждни.