В името на стабилността Узбекистан е готов да търгува с талибаните

Узбекистанските власти съобщиха, че икономическата интеграция със съседен Афганистан се ускорява с темпове, надминаващи по-ранните прогнози. Така търговският оборот между двете страни през 2025 г. е 1,5 милиарда долара, което отразява 53% увеличение в сравнение с предходната година, предаде узбекистанското англоезично издание „Узбекистан Дейли“.
След среща във формат на видеоконференция с афганистански представители вицепремиерът на Узбекистан Джамшид Ходжаев заяви на профила си в „ЛинкeдИн“, че двете страни възнамеряват да увеличат тази цифра до 5 милиарда долара. Допълнително след Рамазан Байрам се планира провеждането на бизнес форум в Кабул и ще бъде изготвена пътна карта, очертаваща приоритетните области. Ходжаев също така спомена, че страните работят за ускоряване на влизането в сила на Споразумението за преференциална търговия, което подписаха през юни миналата година.
На свой ред говорителят на президента, Шерзод Асадов, подчерта в профила си в социалната мрежа „Телеграм“ „отличните резултати“, постигнати от Свободната зона „Ейритом“ на афганистанската граница, създадена през 2023 г., за да позволи трансгранична търговия с контролирания от талибаните Афганистан. Афганистанските граждани могат да влизат в зоната без виза за период до 15 дни. Центърът ще бъде разширен до 1000 хектара, като се очаква оборотът му да достигне 600 милиона долара тази година и 1 милиард долара догодина.
Ускоряването на влизането в сила на споразумението за преференциална търговия би могло да намали бариерите и да разшири достъпа на стоки до пазарите на двете страни. Неколкократното увеличение на търговския оборот за пет години потвърждава засилването на двустранното сътрудничество. Консолидирането на споразуменията чрез пътна карта и бизнес форум превръща сътрудничеството от теория в практика, предаде узбекистанското бизнесиздание „Франк“.
И всичко това се случва без официално признание от страна на Ташкент на воденото от талибаните правителство в Кабул, отбелязва специализираното по събитията в Азия издание „Дипломат“. Авторът на статията Нигинахон Сайда обяснява, че за Ташкент логиката е проста: икономически колапс в Афганистан може да доведе до нестабилност по южната граница на страната. Затова Узбекистан е избрал да инвестира в поддържането на икономическа стабилност в Афганистан като стратегия за сигурност – подход, който също така отваря нов пазар за узбекския бизнес. Същевременно Ташкент създава рамка за фактическо нормализиране на отношенията с Кабул, като същевременно отказва официално признание на режима на талибаните. Фактът, че тази нормализация идва с материални ползи, помага на Ташкент да постави приоритетите си над символичното международно право, което изолира правителството, ръководено от талибаните. Узбекистан не е задължително да оспорва рамката, определена от западните държави, но заобикаля установените практики за изолация. Според политоложката тази стратегия създава вторичен риск от експозиция за узбекските фирми, ако западните санкции се затегнат. Освен това рисковете от политическа нестабилност остават.
Превантивната стратегия за сигурност на Узбекистан не може да се сведе само до икономическа интеграция, отбелязва узбекистанската медия „Дуньо“. Изданието отбелязва, че миналия месец узбекската компания започна геоложки проучвания в северната част на Афганистан. Това сигнализира, че страната преминава от чисто търговски отношения към дългосрочно сътрудничество в областта на ресурсите.
Освен това проектът на държавната програма „Узбекистан 2030“ предполага, че Ташкент се стреми към от военно сътрудничество с Афганистан наред с другите централноазиатски държави, въпреки че все още не е взето конкретно решение по този въпрос.
Подобряването на икономическите отношения с талибаните се вписва в политиката на президента Шавкат Мирзийоев за поддържане на регионалната стабилност, отбелязва на свой ред бившият министър на външните работи на страната Владимир Норов. За Узбекистан стабилността в региона е ключов стратегически приоритет, засягащ националната сигурност, търговията и регионалната интеграция. За Ташкент регионалните конфликти могат да повишат трафика на нелегално оръжие и наркотици, а също така да засилят влиянието на екстремистките организации. Това и обосновава дългосрочната стратегия на президента: да се предотврати „разливане на конфликти“ от Афганистан, като се оставят открити каналите с Кабул и се поддържа стабилен и икономически интегриран Афганистан.
Според преподаващия във Франция афганистански политолог Наим Асас стабилността по границите на Афганистан, от която се интересува Ташкент, в крайна сметка зависи не само от дипломатическия ангажимент, управлението на сигурността и икономическите връзки, но и от дългосрочното възстановяване на институционалния капацитет в самия Афганистан. В този смисъл акцентът на Узбекистан върху проекти за свързаност, като коридора Термез–Кабул–Пешавар, е особено важен. Отвъд икономическата си обосновка, подобни инициативи могат постепенно да създадат стимули за сътрудничество, управление и регионална взаимозависимост. „Следователно стратегическото предизвикателство за региона може да не е просто деескалация в моменти на криза, а търпеливо изграждане на условия, при които Афганистан може отново да функционира като мост, а не като разломна линия между Централна и Южна Азия“, заключва експертът.
Ако Узбекистан успее да включи Афганистан в централноазиатските търговски мрежи, това ще покаже, че липсата на дипломатическо признание не пречи на нормализирането и че икономическата взаимозависимост би могла да бъдат далеч по-важна от нерешените въпроси, свързани с политическата легитимност.