Престъпленията срещу дивата природа са на едно от последните места в дневния ред на борбата с престъпността. Те обикновено получават нисък приоритет от правоприлагащите органи и липсва обществен импулс за издигането им нагоре в дневния ред, казват от МОСВ. Това може да се подобри чрез по-добро прилагане на закона, ефективни санкции и повишена осведоменост, смятат от министерството. За да се избегне създаването на климат на безнаказаност за тези, които извършват незаконна дейност с отровни примамки, е необходимо постигането на успешни наказателни преследвания, категорични са от екоминистерството.
"Както при всички престъпления срещу дивата природа, броят на регистрираните инциденти е само върхът на айсберга. Отравяния, при които няма маркирани със сателитни предаватели птици, могат изобщо да не стигнат до обществеността. Това може да включва десетки хищни птици, които са убивани незаконно - видове под законова защита", се казва още в позицията на ведомството. Оттам подчертават също, че наказанието трябва да съответства на престъплението.
До момента в България няма нито един случай на осъждане на заподозряно лице, базирано на съответното фактическо обвинение, посочват от МОСВ. От министерството настояват за смяна на подхода при разследването и воля на правоприлагащите органи да доведат до успешен край всеки подобен случай.
За инцидента с няколко черни лешояда и един бял лешояд съобщиха природозащитни организации преди дни. Птиците са намерени мъртви в няколко последователни дни, а специалистите подозират отравяне. По случая вече е образувано досъдебно производство. По данни на МОСВ броят на черните лешояди е шест. От министерство подчертават, че това е пореден случай на отравяне на защитени и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България.
Най-често лешоядите са жертва на престъпното разбиране на собствениците на селскостопански животни да ги предпазят от наземни хищници (предимно вълци, чакали и скитащи бездомни кучета) чрез отровни примамки, казват от МОСВ. Птиците, които са мършоядни, загиват при директно консумиране на примамки с отрови или в резултат на вторично отравяне, когато се хранят с жертви на ползваната отровна стръв, добавят от министерството.
Българското законодателство е в пълно съответствие с разпоредбите на законодателството на ЕС, които забраняват използването на отрови и отровни примамки за борба с хищниците. Същите забрани са въведени от Директива за птиците, Директива за местообитанията, Бернската конвенция, Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни, а в националното законодателство – от Закона за биологичното разнообразие.