2025 г. е третата най-топла година в историята, отчитат учени от ЕС

През 2025 г. планетата ни е преживяла третата най-топла година в историята, казват учени от ЕС, цитирани от световните осведомителни агенции. 
Те отчитат, че последните три години са били най-топлите, като средните температури са надхвърляли прага от 1,5 градуса по Целзий за най-продължителен период, откакто се правят измервания. 
Според данните на Европейския център за средносрочна прогноза за времето (ECMWF) на ЕС 2025 г. е била малко по-хладна от 2023 г. - само с 0,01 градуса по Целзий. 
Най-горещата година в историята е 2024 г.
Британската метеорологична служба също съобщава, че според нейните данни 2025 г. е третата най-топла година от началото на регистрирането на данни през 1850 г. 
От ECMWF отбелязват, че планетата току-що е преживяла първия си тригодишен период, в който средната глобална температура е била с 1,5 градуса по Целзий спрямо нивото от прединдустриалната епоха (1850-1900) - прагът, над който учените очакват глобалното затопляне да има тежки последствия, някои от които необратими.
"1,5 градуса по Целзий не е крайна граница. Знаем обаче, че всяка част от градуса има значение, особено за влошаването на екстремните климатични явления", казва Саманта Бърджис, стратегически ръководител по въпросите на климата в Европейския център за средносрочна прогноза за времето.
В рамките на Парижкото споразумение от 2015 г. правителствата се ангажираха да се опитат да избегнат превишаването на прага на глобално затопляне от 1,5 градуса по Целзий.
Неуспехът им обаче да намалят емисиите на парникови газове означава, че това ниво може да бъде превишено преди 2030 г. - десетилетие по-рано от прогнозираното при подписването на Парижкото споразумение през 2015 г., отбелязват от ECMWF.
"Ние сме обречени да го превишим", казва  директорът на Службата на ЕС за климатичните промени Карло Буонтемпо. "Изборът, който имаме сега, е как най-добре да се справим с неизбежното превишаване на този праг и неговите последствия за обществата и природните системи", допълва той. 
Понастоящем дългосрочното ниво на затопляне в света е с около 1,4 градуса по Целзий над нивото от прединдустриалната епоха, посочват от ECMWF.
Превишаването на дългосрочната граница от 1,5 градуса по Целзий - дори и само временно, би довело до по-екстремни и широко разпространени последствия, включително по-интензивни и по-продължителни горещи вълни, както и по-силни бури и наводнения.
През 2025 г. горските пожари в Европа са довели до най-високите общи емисии, регистрирани досега, а научни изследвания потвърдиха, че конкретни метеорологични явления са се влошили в резултат на климатичните промени. Сред тях са ураганът Мелиса в Карибския басейн и мусонните дъждове в Пакистан, които са отнели живота на над 1000 души в наводнения.
Въпреки тези влошаващи се последици, науката за климата се сблъсква с все по-голяма политическа съпротива. Американският президент Доналд Тръмп, който нарече климатичните промени "най-голямата измама", нанесе нов удар на климатичната дипломация, като миналата седмица нареди изтеглянето на САЩ от Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и от Междуправителствения панел за климатичните промени на ООН, припомня АФП.
Отдавна установеният консенсус сред световните учени е, че климатичните промени са реални, предизвикани главно от човека, и се влошават. Основната причина за тях са емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ, които задържат топлината в атмосферата.
Според експертите няма индикации, че 2026 г. ще прекъсне тази тенденция.
Саманта Бърджис очаква следващата година да бъде една от петте най-топли в историята, като е възможно тя да е сравнима с 2025 г., отбелязва АФП.  
Ако се появи природният феномен Ел Ниньо с неговия затоплящ ефект, "това би могло да направи 2026 г. рекордна година", казва  Карло Буонтемпо.