„Едва ли можем да омаловажим величието на тази личност, която е за българското изкуство това, което е Левски за българската държавност“, каза пред присъстващите историкът доц. Тодор Чобанов, заместник-министър на културата. „Захари Зограф е кулминацията на един много дълъг процес на постепенно узряване на естетическото чувство на нашия народ“, продължи той. По негови думи изложбата е израз на модерността на музейното дело в България и по света. Заместник-министърът изрази надежда изложбата да бъде представена и на други места в България.
„Тази изложба е една от крачките, които Националната галерия прави, за да срещне традициите с образа на съвременния ден и дигиталния образ на бъдещето“, каза за БТА Анелия Николаева, директор на Националната галерия. Тя спомена пред присъстващите, че това е вторият проект на галерията, който има дигитални параметри, след мултимедийната експозиция „Изповедта на Апостола“, посветена на Васил Левски.
„Захари Зограф по дух е възрожденска личност, която се е родила по-рано във времето и поради това до известна степен не е бил разбиран от своите съвременници“, каза за БТА Мариела Стойкова, изкуствовед, специалист по християнско изкуство. „Надяваме се това, което сме направили, да помогне на всеки един от зрителите да съпреживее епохата, в която е живял Захари Зограф, и това, с което той се е борил, за да ни остави своя завет“, продължи тя.
„Тази имерсивна изложба е насочена към широката публика. Нашата идея не е да кажем всичко в нея, а да накараме този, който се докосне до епохата и до Захари Зограф, да влезе в музейните експозиции, да отиде в църквите и в манастирите“, каза още Стойкова, която е съставител на изложбата.
„Изложбата е насочена главно към младото поколение, което е основен потребител на технологиите и живее в този дигитален свят. Искаме по подходящ начин да привлечем младата публика към музея“, каза за БТА Гергана Михова, ръководител и куратор на проекта. Тя обясни, че екипът е започнал работа преди повече от година.
„Освен художник Захари Зограф е бил и много важен деец в борбата за независимостта на църквата, за националната ни идентичност, за създаването на български училища, за по-модерната социална комуникация между хората и възприемането на жените и на хората по начин, различен от този, който е бил типичен за началото на 19. век. Аз мисля, че неговото желание за промяна и иновативен подход към бъдещето съвпада с това, което се случва днес“, каза още тя.
„Надявам се посетителите да усетят това, което се опитахме да разкажем за Захари Зограф, както ние го усетихме“, каза пред присъстващите Димитър Колев от „Сензор студио“, което участва в създаването на проекта.