По думите му в Сдружението на писателите във Варна понастоящем членуват 77 души и броят на желаещите да се включат расте. Има и автори от други градове, които са заявили желание да станат асоциирани членове. Всички с дружни усилия започнахме да си подреждаме къщичката с грижата на добри стопани и това не остава незабелязано от пишещите от цяла България, които следят нашето развитие и оценяват положителните неща, които правим, каза Йорданов.
Той напомни, че варненските литератори са от малкото в страната, които продължават да поддържат издаването на свой вестник за култура, изкуство и литература - вестник „КИЛ“. Организират националния конкурс за разказ на името на Атанас Липчев, който м.г. имаше единадесето издание. Поддържат също собствен сайт. В последно време са се появили доста нови книги, за чието издаване са съдействали хора, живеещи във Варна.
Попитан дали всеобщата отчужденост, обхванала хората след КОВИД-19 пандемията, все още влияе негативно на желанието за събиране на писателите, Йорданов изрази мнение, че причината не е само КОВИД, а по-скоро хората в наши дни боледуват от особен вид самота, определяна като „смартфон самота“. Уж светът е пред очите ти, близките ти са в съседната стая, а всички вие сте самотни ездачи из чужди светове, каза поетът.
Според него няма отлив в интереса към литературата, но със сигурност има промяна в качеството на писане и нивото пада като цяло. Четивата най-често са посветени на темите за любовта, морето, младостта, тъгата по изгубени приятели, но се пише и фантастика, хайку и детски приказки. „Много е шарено и интересно, но само понякога е изпипано. Искрено се радвам, когато открия нов автор, пишещ качествено, с размах и добри идеи, грамотно и увлекателно“, каза Йорданов.
Добави, че са отминали пиковите моменти на самоиздаване. Нароили са се много издателства, качеството на хартията и на самия печат се е повишило, но не може да се каже същото за самите произведения, които се съдържат в красиво оформените книги. „Рядко се появяват автори, които са родени за писатели и поети и това е видно от първата им издадена книга. Търсим такива бисерчета под дърво и камък, но те често са скрити в мидена черупка“, смята Красимир Йорданов, но и допълва, че в Сдружението на писателите във Варна даровитите автори получават поле за изява и насърчение.