Как Лучано Павароти не успя да стане холивудска звезда

В историята на киното има доста примери за успешна интеграция с операта. В средата на XX век тенорите Бениамино Джили и Марио Ланца например правят много силна кариера в седмото изкуство. Не такъв е случаят обаче с Лучано Павароти – един от най-добрите певци се препъва при опита си да влезе в Холивуд. Филмът с негово участие „Да, Джорджо“ е такъв провал, че малцина знаят или си спомнят за него.
През 1981 година Павароти е на 46 и вече е станал най-прочутият жив оперен певец в света. Славата му отдавна е излязла извън пределите на сравнително малките оперни зали и той изнася концерти с по-леки и по-популярни произведения пред десетки хиляди души, а хонорарите му са рекордни.
По това време италианският тенор вече е бил на кориците на списанията „Тайм“ и „Нюзуик“, а милионната телевизионна аудитория го вижда в реклама на кредитни карти. По отношение на славата и парите му остава да изкачи само едно стъпало, за да стъпи на върха – Холивуд. Ето защо не е чудно, че „Метро Голдуин Майър“ решават да направят филм с Лучано Павароти. При това с огромен бюджет.
Проектът за филма „Да, Джорджо“ (Yes, Giorgio) е наистина мащабен. За него са заделени 18 милиона долара, като за сравнение през същата година Спилбърг снима „Извънземното“ с 10 милиона долара.
Режисьор на „Да, Джорджо“ е Франклин Шафнър, познат от работата си по „Планетата на маймуните“ и носител на „Оскар“ за „Патън“ (1970). Добрият бюджет осигурява три месеца снимки в Италия, Бостън, Сан Франциско и в Метрополитън опера, а Джон Уилямс написва песен специално за Лучано.
Филмът обаче се проваля тотално, а най-успешният тенор получава две номинации за антинаградите „Златна малинка“ – за най-слаб актьор и по-общата за най-слаба новоизгряваща звезда. „Ню Йорк Таймс“ дори нарича творението „безсрамна, тромава приказка“.
Но за какво става въпрос във филма? Известният певец Джорджо Фини (името е препратка към любимия ресторант на Лучано в Модена „При Фини“) губи гласа си преди голям концерт на открито в Бостън и е спешно „излекуван“ от красива лекарка на име Памела Тейлър. Джорджо, разбира се, харесва Памела и я кани да го последва в Калифорния. Двамата отиват във вила в Стробъри Хил, близо до Сан Франциско, където постоянно звънят на прислужниците да им сервират храна навсякъде из имението.
„Човек се пита дали идеята на главния герой е за сексуална или кулинарна оргия“ – коментира импресариото на Павароти за САЩ Хърбърт Бреслин в своята книга „Кралят и аз“, издадена на български през 2021 г. от „Жануа ‘98“.
В следващата сцена Джорджо Фини и лекарката отпътуват с балон към имение с лозя, което в реалния живот е собственост на Франсис Форд Копола. В имението живеят приятели на Джорджо от детството, които наивно питат какво прави съпругата му и се получава неловка ситуация.
Друг момент от сюжета е, че Джорджо Фини се е заклел да не пее повече в Метрополитън опера заради травматизираща случка на сцената няколко години по-рано. Памела успява да го убеди да се завърне в Мет, но чува телефонен разговор на тенора с жена му и изпада в изблик на ревност. Кулминационната финална сцена на този съшит с бели конци сценарий показва как Джорджо триумфира в постановка на „Турандот“ в Метрополитън, изпълнявайки прочутата ария Nessun dorma. Памела напуска залата обляна в сълзи, осъзнавайки, че връзката им няма бъдеще.
„Има две странности в сценария на Норман Стайнбърг. Първата е, че Джорджо е женен и просто иска да има афера с Памела. Следователно това не може да се превърне в старомоден романтичен филм. Втората особеност е, че Стайнбърг не е измислил абсолютно нищо, на което да закачи историята. Джорджо предлага афера, а Памела се оставя да бъде поканена във вилата. В резултат на това сценаристът измисля поредица от „караници“ между влюбените, за да има все пак за какво да се говори“, пише „Ню Йорк Таймс“ в рецензията си през септември 1982 г.
Хърбърт Бреслин разказва в своята книга как е била избрана актрисата за главната роля. Или по-точно как не е била избрана. След като много актриси отказват, включително Сигорни Уивър, Кейт Джаксън от сериала „Ангелите на Чарли“ се навива, но, според слуховете, тя се е обадила на Шер за съвет. Голямата звезда казала „Никога не снимай филм, ако не можеш да обгърнеш с ръце романтичния си партньор“. Това обяснява защо след пробните снимки с Лучано Кейт Джаксън изчезва от хоризонта.
В крайна сметка продуцентите избират актриса от втория ешелон – Катрин Харолд. Между нея и Павароти обаче се поражда напрежение на снимачната площадка и това допълнително влошава нещата.
„Лучано не само че не отслабна за филма, а дори напълня. Страхуваше се да не изглежда глупаво, не искаше хората да му се смеят, а това е фатално за една комедия. През целия филм той остана сериозен“, коментира в книгата си Хърбърт Бреслин.
Така плановете за голяма холивудска кариера на Лучано Павароти се провалят.
За историята остават съсипващите рецензии. „Сякаш режисьорът не е знаел какво се случва във филма“, пише „Тайм“, „110 минути смущаващи клишета“, добавя канадското издание „Стар“, а „Дейли Нюз“ отсича „Нелепо банален“.