Хиндемит събира тази вечер в зала „България“ младата диригентка Вилиана Вълчева и доайена на кларинетистите Росен Идеалов

Кларинетистът Росен Идеалов ще представи Концерт за кларинет и оркестър на Паул Хиндемит (1895-1963) тази вечер в зала „България“, съобщават от Софийската филхармония.
Диригент ще е Вилиана Вълчева, която допълва програмата с Трета симфония на Йоханес Брамс.
„В целия концертен репертоар за кларинет Концертът на Хиндемит заема специално място. Той е много различен от повечето от останалите концерти, защото, независимо от виртуозитета, който възлага на изпълнителя и неговия обем (времетраенето му е около 25 минути) прави изключително ярко впечатление с равностойната партия на кларинета спрямо оркестъра. Бих казал, че това е една симфония със солистично участие на кларинета, наситена с различни музикално-образни характеристики“, отбелязва Росен Идеалов.
Творбата е създадена след Втората световна война, през 1947 г., и независимо, че е инспирирана от Бени Гудман, Хиндемит пише, че се е опитал да направи едно интересно и забавно произведение за прочутия джазмен. „Композиторът не е избягал от собствената си същност. Неговите следвоенни усещания, представи за света, всичко натрупано преди и след войната (принудително емигрира от Германия заедно със своята съпруга, тя е от еврейски произход), всичко това някакси е вплетено в тази много сложна, многопластова драматургия на концерта“, допълва Росен Идеалов.
По думите му Хиндемит е изключителен познавач на кларинета: „Творбата е написана с дълбоко познаване на спецификата и на детайлите в техниката на инструмента. Душата на кларинета е вплетена много характеристично в цялата драматургия. Има изумително красиви диалози с оркестъра. Човек би си казал, че Хиндемит е свирил на кларинет. Всички знаем, че е бил перфектен виолист, но и в своите сонати за всички инструменти, и в многобройните си концерти, показва вещо познаване на всеки инструмент от оркестъра”.
Третата симфония на Брамс ще прозвучи в деня, в който се отбелязват 128 г. от неговата смърт. Композиторът пише своята творба, когато е на върха на славата си. В нея се връща към образите на драматичната борба, като дава  ново решение на жанра, съчетавайки в едно класически и романтични традиции. Премиерата е на 2 декември 1883 във Виена, под диригентството на Ханс Рихтер. Макар да има голям успех, симфонията не е приета безапелационно. Днес тя е вписана със златни букви в съкровищницата на класическата музика, посочват от Софийската филхармония.
/ДД