Перничанката Росица Димитрова подреди първата си самостоятелна изложба в читалище „Миньор 2005“

Народно читалище „Миньор 2005“ в Перник представи първата самостоятелна изложба на местната авторка Росица Димитрова. Тя показва изработени от нея изделия - играчки за елха, плетени цветя и различни декоративни аксесоари за празничната трапеза и интериора. Посланието на експозицията е, че ръчно създадените малки неща могат да носят голяма радост.
Авторката, която по професия е шивачка, определя плетенето като свое основно творческо занимание. Пред БТА тя разказа, че хобитата ѝ не си пречат, а се допълват.
„От много години плета, а напоследък най-много ме влече правенето на цветя. Обичам да творя и намирам време за всичко, което ми носи радост“, казва Димитрова.
Изложбата е първата ѝ самостоятелна изява. „Много съм благодарна, че ми беше дадена възможност да покажа нещата си. За мен най-голямото удоволствие е, когато подаря нещо и видя радостта в очите на човека отсреща“, допълва тя.
Идеята за изявата се ражда след разговор със секретаря на пернишкото читалище Изабела Будинова, с която се познават от години.
Освен с плетивата си, Димитрова посрещна гостите и със собственоръчно приготвени соленки и сладки. „В рецептите винаги трябва да има и щипка любов, независимо колко обикновено е яденето“, смята перничанката.
Изабела Будинова подчерта, че читалище „Миньор 2005“ вече шестнадесета поредна година развива проекта „Ръкотворие“, който представя местни автори в сферата на приложното изкуство.
„Росица Димитрова е човек от поколението, което умееше да прави всичко само - от ремонта у дома до създаването на красота с ръцете си. Баща ѝ казва за нея „Щерка ми, каквото види с очите, го прави с ръцете“, разказа Будинова.
Тя показа и вестникарска изрезка от несъществуващия в наши дни пернишки вестник „Димитровско знаме“ с очерк, посветен на авторката, в който журналистът Венко Евтимов пише: „Тя усърдно работеше и не вдигаше очи от земята. Повиках я по име. Росица вдигна сините си очи и ми се стори, че от тях започва небето на Перник - дълбокото и синьо небе на новия град.“.
Будинова си припомни и първата си среща с Димитрова - по времето, когато е ученичка в десети клас. Още тогава тя се отличавала с отговорност и трудолюбие - качества, които, по думите ѝ, днес все по-рядко се срещат.